Духовният път не е много прост и се състои от възвишения и падини. Това не е гладък, асфалтиран път, а изпълнен с ями.

За да се преместиш напред, дълго ще скачаш на място и ще се натъкваш на всевъзможни проблеми и препятствия.

На всяка стъпка възникват някакви усложнения и спънки – ту гумите са спаднали, а двигателят не всеки път пали, бензинът свършва по някое време, а шофьорът заспива на кормилото и т.н. и т.н. Но какво да се прави! Такъв е пътят.

Или изведнъж твоето магаре – твоят егоистичен материал (на иврит хамор – магаре, от думата хомер – материя) – застава на средата на пътя и не дава на колата ти да премине.

Ти трябва да го преместиш от пътя. А опитай да преместиш магаре – биеш го, а то не помръдва, примамваш го с морковче – не тръгва, нужна му е по-сериозна примамка.

Докато не натовариш своето магаре върху себе си и не го прибереш от пътя, дотогава няма да се придвижиш напред. Или както съветват кабалистите: „ Дай му в зъбите!“

И така през цялото време възникват нови проблеми, докато на пряко на пътя не падне дървото на живота… Тогава ти идва да се изнесеш от шосето и да обяздиш това дърво.

А после облак се спуска над пътя. И какво да правиш? – гъста мъгла, нищо не се вижда. Къде да вървиш? – няма път напред, няма нищо…

Това е много трудна, особена, избрана работа – работа за човек – за този, който действително иска да бъде човек!

Избран път за избрани хора!

От урока по статия на Рабаш, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - No Comments→

На много места в Зоар ще почувстваме доколко не ни достига текста.

Всъщност Зоар описва цялата реалност: ХАБАД-ХАГАТ-НЕХИ на общата душа Малхут от света на Безкрайността, това са коментарите на Петокнижието (Тора, Пророците и Писанията).

Но първоначалния текст е бил скрит от нас и от него е останала само малка част. Видимо не ни трябва повече за нашето поправяне.

А всички останали части на Зоар, неотнасящи се към нашето текущо поправяне, по всяка вероятност се отнасят към останалите части на системата, поправени още преди нас.

Затова в текста се чувстват някакви пропуски и недоизказани неща. И ако все още не го забелязваме, то след това ще го усещаме все повече и повече.

Но ние също така чувстваме доколко тези пропуски са полезни всъщност. Нали душата, стремяща се към поправяне, търси съвършенство!

И тези липсващи части, които тя усеща, сякаш я подканят да се прикрепи към поправените души, които са били поправени от недостигналите до нас части на Зоар. Именно поради това те отсъстват.

И от това трябва да разберем, че се намираме в жива система от души, където едни части се допълват взаимно.

И липсващите места ни привличат да се присъединим към тези души, в които са заключени недостигащите разкрития.

Ако се съединим с тях, то с това ще допълним всички души.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 14.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Каква трябва да бъде нашата връзка с текста при четенето на Зоар – освен мисълта за това, че ние се учим заедно и искаме да поправим себе си?

Отговор: Връзката с текста на Зоар идва по-късно и вие започвате да чувствате някакво вълнение, което тя предизвиква у вас.

Зоар докосва вътрешно сърцето на човек, като писмо, написано от някой много близък и скъп на тебе човек – много лично и интимно, напълващо твоя живот.

Ти можеш да преминеш различни състояния, да се натовариш с някакви мисли и действия, но когато се връщаш към Зоар, то чувстваш как той те съживява – напълва, успокоява, ласкае, прегръща, обгръща.

Този текст изразява състоянието на душата, намираща се в абсолютно сливане с Твореца.

Когато човек получава най-първото усещане за духовното, вече разбира какво означава това. Той вече не може без това .

За него това е като че ли лично, вътрешно послание свише, като “прохладна вода за жадуваща душа”.

А след това най-първо чувство, се появяват по-сложни и богати усещания, прерастващи в цяла драма.

Но преди всичко е необходим първи контакт, затова на човек е нужно няколко години сериозно работа.

Ако правим това всички заедно и действително поискаме, помагайки си един на друг и задължавайки се, то това ще отнеме по-малко време.

На нас ни е нужно да влезем в съприкосновение с духовното – даже не първо сливане, а някакво предчувствие за него, усещане, повдигащо се над границата на цялата обичайна реалност.

Всичко като че ли остава по старому, но има състояние по-висше от всичко, от което се започва, и по-нататък човек се съединява със Зоар.

От урока по Книгата  Зоар, 14.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как ние можем да търсим сега поправяне, ако напълно се намираме в егоистичните желания?

Отговор: Разбира се сега не можем да искаме поправяне. Ако съм пълен егоист, как мога да моля за поправяне?

Но от мен се иска само малко, доколкото съм способен да моля за отдаване, намирайки се в егоизма.

Това се нарича, че от «ло лишма», т.е. от лъжи, от егоизъм, от желанието си да се насладиш, от мисли за себе си, ти започваш да крещиш, че искаш да бъдеш отдаващ.

Разбира се, това е лъжа и ти не искаш да бъдеш отдаващ, да обичаш другите, да им отдаваш, да се уподобиш на Твореца.

Ти просто не знаеш какво е това отдаване и затова можеш да произнесеш тези думи. Ако знаеше какво е това, веднага би избягал.

И затова истината е скрита от теб, за да не знаеш какво искаш, доколкото това е обратно на природата ти – действително смърт за всички твои днешни желания и свойства.

В науката кабала ние изучаваме отношенията между светлината и желанията. Има съсъд, желание и срещу него – светлина.

А освен това има друго състояние, когато и желанието е неистинско, лъжливо, и светлината срещу него е непряка, а обкръжаваща. Именно в такова състояние се намираме сега.

Но засега, сякаш желаем да станем отдаващи, ние молим светлината да дойде и да ни даде това желание да отдаваме. И по тази причина това работи.

Системата е така устроена, че винаги от сегашното ни състояние, в което не желаем следващото състояние и все пак молим за него, ние можем да го постигнем, да го пожелаем, да го получим и да се намираме в него.

Това е обусловено от това, че в нас съществуват решимот от поправеното състояние, което впоследствие се е разбило. Тези решимот пробуждат светлините, намирайки се далече от нас, в света Ацилут и ние можем да ги привлечем, за да ни въздействат и тогава те се наричат обкръжаващи светлини.

Разбира се, ние се намираме в лъжи и не желаем отдаване и любов към ближния. Всичко това е вярно. Тора не скрива това от нас.

Даже обратно, тя ни казва, че Творецът и духовното са скрити, доколкото ако ти го видиш, никога няма да го поискаш.

Но за да можеш да си представиш, че сякаш това е добро за теб, дори в егоистичните ти желания – духовното е скрито.

И когато ти, като че ли го искаш, представяйки си някакво егоистично възнаграждение – светлината във всеки случай ти въздейства и изменя твоите желания и мисли от получаване към отдаване. Така работи тя. Системата е построена именно за такъв процес.

Така става не само в нашето състояние, когато се изкачваме от тази степен на получаване на първата духовна степен на отдаване.

Преминавайки махсом ние също се издигаме от състояние в състояние на същия този принцип, желаейки нежеланото.

Макар, че там «душата на човека го учи» и  има някаква поддръжка, доколкото вече се намираме в духовното.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 02.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво е това вяра, докато още не е преминат махсом?

Отговор: Докато човек не е преминал махсом и не е влязъл в духовния свят – в него няма вяра.

Понятието вяра в кабала, съвсем не е това, което е прието в обикновения живот. В кабала всички определения се намират напълно на различно ниво.

Вярата – това е усещане на Твореца. Ако Го чувствам – аз вярвам в Него. Погледнете колко е противоположно на това, което мислех преди. В обикновения живот е прието, че вярата е, когато нищо не виждам, но вярвам, като че ли съществува пред мен.

Но кабала казва, че това не е вяра, а фантазия. Тя се основава само на реално вътрешно усещане. Ако аз чувствам Твореца, то в същата степен получавам сила да работя срещу своето Его.

Едната сила срещу другата – положителната срещу отрицателната. Ето това се нарича да притежаваш сила на вярата, по-голяма от твоя разум , по-голяма от егоизма ти и усещането в него.

Аз се издигам над всичко това, защото вече мога да използвам висшия разум и усещания. Но ако ги няма в мен, на каква основа  ще работя? На основата на разказите на някого?

Това не се нарича вяра. Това просто е игра, която хората водят в този свят от безизходност, за да се успокоят някак си. Затова за вярата е необходимо да се стигне до разкритие! Науката кабала – това е разкритие на Твореца от творенията и това се нарича вяра!

От урока по статия от книгата “Шамати”, 11.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→