Въпрос: Защо е толкова трудно да се изпълни условието „купи си приятел”? Не трябва ли нашият егоизъм да получава удоволствие от това?

Отговор: Ти „купуваш” приятелите като принизиш себе си пред тях и правиш това, което те искат. Това се нарича „плащане”. Вместо гордо да вървиш в магазин с куп пари и да избираш кого да купиш ти купуваш приятел като правиш това, което на него му е необходимо; ти му служиш. Ти не го купуваш „отгоре”; ти го купуваш „отдолу”. Ти си готов да направиш всичко за него, като че ли той не се нуждае от теб.

С други думи, ти се прекланяш пред него и питаш „Какво мога да направя за теб, така че ти да ми станеш приятел? Готов съм на всичко, само ми дай духовно желание, върни ми душата!”.

Ти не можеш насила да изискваш той да ти върне душата, тъй като тя е негово притежание. Ако ти сега искаш да получиш душата си,  трябва да стигнеш до него от различни страни, опитвайки се да намериш подхода, който ще го накара да освободи душата ти. Твоят успех зависи само от неговото положително отношение към теб. Ако той не желае да се отнасят добре с теб, тогава ти си загубен.

Някога опитвал ли си се да се грижиш за някого, стараейки се да спечелиш неговото положително разположение спрямо теб? Представи си, че стоиш пред съдия, който трябва да обяви твоята присъда сега. Той е настроен изключително срещу теб и просто кипи от гняв. Как би се опитал да превърнеш неговия гняв в милост?

„Човек и група” са цяла кабалистична драма.

От ежедневния урок – 14/06/2010, статия „Направи си Рав и си купи приятел – 2”

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - No Comments→

Въпрос: Защо е написано в „Предисловие към учението за Десетте Сфирот”, п. 55, че човек, който е постигнал явното управление, т.е разкриването на Твореца, е сигурен че няма да съгреши отново?

Отговор: Човек е сигурен, че няма да съгреши отново, защото той е поправил, с помощта на екрана и на отразената светлина, всички свои желания за получаване. Той се е издигнал над тях и сега може да продължи напред. Той се нуждае „Творецът да свидетелства” за неговото поправяне, за да продължи да работи с желанията си за получаване и да започне да ги използва за получаване с цел отдаване.

Трябва ми допълнителна обща сила, която се нарича “свидетелство на Твореца”.

Сега аз трябва да отворя своята кутия на Пандора, която съдържа всички мои желания, и да започна да изяснявам с кои от тях мога да се насладя, за да да насладя Твореца. Това е напълно нова склонност, която никога преди не е съществувала.  Никога не съм правил това, а сега трябва да пробвам вкуса на наслажденията с цел да насладя Твореца като гост, който участва в пира, за да наслади стопанина.

За да не сгреша, аз трябва да събера специални, нови сили, дадени от свидетелството на Твореца.

Иначе,  не трябва дори да докосвам или да започна да разкривам моите нови желания за получаване. Трябва ми допълнителна спомагателна сила. И „Когато Той, който знае всички тайни на мирозданието, свидетелства, че аз няма да се върна към безумието” аз ще мога да започна да поправям моите престъпления.

В това състояние, престъпленията вече са се превърнали в грешки и аз би трябвало да  се чувствам по-добре.

Аз вече съм поправил половината от желанието за получаване и то изцяло е напълнено със светлината Хасадим. Сега трябва да започна да работя с него в трите линии и да внеса малко от светлината Хохма вътре в него.

Това означава, че моите престъпления са станали грешки. Аз ще получавам с цел отдаване, но аз вече имам намерението „с цел отдаване”. Сега трябва само много внимателно да добавя получаването към него.

Когато постигнем толкова високо духовно ниво, ще разберем за какво е тази работа.

Откъс от урока по статията “Предисловие к ТЕС”, 13.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Цялата наша работа в условията на свобода на избора, се извършва основно в състояние на скриване на висшето управление. И за този период, в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, п. 53 е казано:

„Според страданието е и отплатата”. Тъй като управлението на Твореца не е явно и не може да бъде видян по друг начин освен в скриването на лика, т.е. само Неговата обратна страна… и затова ще се усъмни…

И по този път, изборът винаги се намира в ръцете на човека: да изпълни ли желанието на Твореца или да наруши Неговото желание.

Защото страданията и болката, които човек изпитва му носят съмнение в реалността на управлението на Твореца на Своите създания.

Представете си, че виждате пред себе си някого през призмата на своето егоистично желание. Съществуваме аз и Творецът, а между нас стои моята егоистична природа. Сякаш, към мен идва добър, хубав човек – но той е лекар и държи в ръцете си спринцовка, за да ми направи инжекция.

А аз съм малко дете, гледам добрата му усмивка и спринцовката, която държи в ръка и замирам от ужас. А той, все повече се приближава към мен, за да ми направи инжекция.

Представихте ли си? Ето, такова е вашето състояние! Тоест на нас ни е нужно да се запознаем с Него и да Го разберем, да почувстваме Неговото намерение – дори Той да възнамерява да ни направи инжекция…. Какво друго да направи, ако сме болни и е необходимо да ни излекува (поправи).

Но, защо Той прави всичко това? Именно затова, за да можем да Го познаем – иначе това би било невъзможно. Преимуществото на светлината се познава само в тъмнина.

И тогава разбираш, че всички тези въображаеми страшни картини: инжекцията, целият този свят със страдания и зло – само се рисуват в твоя егоистичен материал.

Степента „вяра” означава, да се издигнеш над материята и тогава, ти ще престанеш да я чувстваш! Ще почувстваш, че всичко това е било в твоята детска фантазия, която всъщност не е съществувала.

Същата тази светлина, доброто отношение на Твореца са били за твоя егоизъм като болезнена инжекция. Както децата се боят от инжекции, така и ние сме се страхували от нея…

От урока по статията „Предисловие към ТЕС”, 10.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

През целия ни духовен път, ние трябва да вървим с вяра над знанието, защото придобиваме усещане за духовното, влизаме в обсега на Твореца, желаем да привлечем Неговите сили.

Именно това се нарича вяра над знанието, когато аз вървя не със затворени очи, а със силата на отдаването, не със своя разум и чувство, а с висшето стъпало.

Но аз вървя с нея по такъв начин, че приемам разума и усещанията на висшето, възвисявайки ги над своите, в противовес на моите собствени.

Тоест придобивам нови свойства, които са по-високи, логични. Само на мен, те не ми се струват логични.

Същото се случва с нас сега. Ние винаги се сблъскваме с един и същи проблем: аз трябва да се отнасям към своите другари и към целия свят според принципа „възлюби ближния като  себе си”.

Длъжен съм да ги обичам, да се обединя с тях, нещо да направя със себе си. Как е възможно това? На мен това не ми харесва, не съм способен да го направя.

И тук, следва да приема това условие, този закон за вярата над  знанието, да реша, че ще го изпълня.

Защото имам възможността да изпълня това условие и да го приложа на практика, дори без желание, както е казано: „Ще направим и ще чуем!”

Затова, както е казано в Тора: „разцъфтя тоягата на Моше”. Всичко това се случва със силата на благославянето свише, когато приемат разума на висшето стъпало, което означава – вървят подир Твореца.

Тъй като Творецът – това е по-високото стъпало, а не нещо отдалечено. Така малкото дете се учи от по- голямото: то с отворена уста, буквално лови всяка дума, всички движения, всички примери. Каквото и да му покажеш – то възприема всичко. В резултат на което се развива.

Ние трябва да направим същото, полагайки огромни усилия срещу нашата природа – да задължим себе си да се учим от висшето стъпало.

Това се нарича вяра над знанието. Същата тази сила, която аз придобивам от висшата степен, ми дава чувства, разум, всякакви знания и информация.

Само това се нарича вяра над  знанието, тъй като в сегашното си състояние, аз трябва да вървя срещу него. Но е ясно, че това е така.

Защото, на по-високото стъпало има по-голямо желание да се насладиш, и то е по-голямо в намерението си за отдаване.

Без съмнение, по-високото стъпало е противоположно на мен, то никога не ми се струва логично.

Висшият винаги се струва на низшия странен, объркан, постъпващ неправилно, защото висшето стъпало е обратно на мен, неразбираемо, и аз съм уверен, че висшият не е прав.

И само от опит, ние виждаме, че висшият не греши. Дори, ако неговото поведение ти се струва странно и нелогично, ти просто не разбираш неговите разчети. Но по време на целия път Той не греши.

От урока по Книгата „Зоар” от неделната глава, 11.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Зоар, глава “Ваеце”, п.60: … Защото такъв е редът на изграждането: Авраам и Ицхак – това са дясната и лява линии, а Яаков е в средата. И е казано: „земята”, т.е. Нуква, „на която ти лежиш”.

По такъв начин, всички те, заедно, представляват единен свят строеж: трите линии с Нуква. Тук видя Яаков, че ще бъде избран от Праотците.

„Зоар” ни разказва много за линиите, особено за тези, които са противоположни една на друга, за Авраам и Ицхак, тъй като ние още не усещаме, колко трудно е за човека да работи с намерение и действие, които са противоположни едно на друго.

Тъй като всичко в нашия свят, обикновено работи в една посока. Ако отдавам някому с намерение да ми стане по-добре от това, не означава, че отдавам и че работя в двете посоки. Това е работа в едната посока – за себе си.

Когато започнем да работим извън желанието за наслаждение, тогава всеки елемент включва в себе си две противоположности – в намерение или в действие.

Затова тук винаги има разчети, с които Зоар не просто така през цялото време се сблъсква и като че ли отново трябва да каже, къде е Авраам, къде – Ицхак, и къде е Яаков, къде е дясната, а къде – лявата линия.

Тъй като на всяко стъпало, работата в трите линии е много трудна. Това е обединяване на желанието за наслаждение, което няма връзка с духовното, с намерението за отдаване, за да стане именно това желание активно действащо, определящо, полагащо основата и извършващо духовно действие.

Откъс от урока по Книгата „Зоар”, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→