Сега дори не ви трябва интернет връзка, за да четете постовете от този блог. За ваше удобство има нова текст версия на блога (подредена по теми от началото на блога през 01.06.2010). Плюс това може да очаквате обновявания всеки месец.

Как можете да използвате текст версията на блога?

1. Можете да принтирате тези текстове, да ги подвържете или просто да ги сортирате и да ги четете като книга.

2. Можете да ги четете на монитора без да влизате в интернет.

3. Можете лесно да намирате информацията, от която се нуждаете като използвате командата „търсене” във файла на текста.

4. Можете да ги качвате на други сайтове, блогове или форуми под формата на статии или бележки (можете също да ги използвате за създаване на книги при условие, че източникът е посочен и съдържанието не е променено).

Свалете текстовата версия на блога на английски или руски.

Filed under: Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как да  проверя, че се придвижвам по пътя на светлината, а не по пътя на страданието?

Отговор: Признак за това е радостта. Написано е, че „радостта е следствие от добрите дела”.

Ако съм свързан с другите,  винаги съм част от здравото общо тяло и получавам от него сили и вдъхновение. Те постоянно циркулират в нашия общ организъм, преминават от един в друг и затова никога не падам и не се разочаровам!   Дори не се чувствам уморен. Разбира се, че мога да почувствам  физическа умора , но не и душевна.

През цялото време получавам от останалите нови желания и нови допълнителни напълвания, които протичат без да спират от тях към мен и от мене към тях. Затова в такова състояние човек спира да усеща какво е това падане или подем. За него всичко се превръща в едно цяло.

Всъщност денят започва от вечерта, но аз не усещам товакато тъмна нощ. Чувствам го като подготовка към следваща степен. Нужно ми е сега да се запася с апетит, да погладувам, за да мога след това да съм по-възприемчив към постиженията.

Тази нощ не е толкова тъмна, както си мислим. Тази тъмнина вътре в егоизма  е времето за изграждане на духовния съсъд (кли). Ако в земния живот през нощта спим, то в духовния – през нощта усърдно работим. Ние творим, сътворяваме и строим себе си! Това е както през нощта да направиш колата, за да пътуваш с нея на сутринта.

Не мислете, че в духовното „нощ”  това е сън откъснат от реалността. Аз се откъсвам от предишната реалност, за да придобия нова. И аз я строя с вярата във висшето знание.

В „полунощ” се извършва сливане (зивуг) на “аба ве има” (ивр. – “баща и майка”), за да се създадат нови желания (келим). Аз трябва да работя в тъмнина, защото тъмнината скрива от мен старите желания (тъй като аз повече нямам нужда от тях и трябва, от тях да се издигна на нова степен). Тя скрива и новите желания, за да започна да ги търся, да ги присъединя към себе си и да разбера къде са и защо.

Както играем със своето дете, приготвяйки му играта, но после то само трябва нещо да направи! Играчката трябва да е на части (като лего, кубчета), а не предварително цяла. Тъй като то само трябва да я събере  –  такава е и нашата духовна работа „през нощта”.

Затова този, който е здраво свързан с обкръжението, не усеща при падане откъсване от духовния път. Обратно, чувства, че му е дадена възможност за работа и увлекателно приключение, както на дете, което природата тласка към развитие и затова то обича такива игри: да може да събира и строи.

И ако обкръжението ни тласне към такава игра, както децата ги тласка природата, то ще се чувстваме като на вълнуващ поход. Но ако обкръжението не ни дава такова вдъхновение, не ни се иска да играем, както е при болно дете, което не е получило такова желание от природата и затова изостава в развитието си.

От урока по книгата „Шамати”, 11.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е това творение, за което през цялото време се говори в кабала? Ние творения ли сме или не? С какво започва творението – това особено желание ли е, особено състояние? Например кравата, котката, кучето творения ли са или не? В крайна сметка те съществуват, но не притежават свободна воля, в такъв случай могат ли да бъдат наречени творения? Но ако е така, един къс желязо също е творение? А ако творението е само това, което притежава свобода на волята, то ние можем ли да се наречем творение? Може би творение е само този, който познава Твореца, общува с Него, взаимно отдават един на друг? Тоест творението е мярка за подобие на Твореца?

Отговор: Творецът и творението съществуват заедно в едно желание. Творението отдава на Твореца, а Творецът на творението. И двете страни взимат решения. Творението съществува ако възприема Твореца и е повече или по-малко такова съобразно степента на подобие на свойствата с Него. Творението не е управляем робот, който е изцяло във властта на Твореца.

Затова творението започва със съединяването на Малхут с Бина, когато Малхут се издига в Бина и я принуждава да се отвори или затвори. Това показва, че има още някой, освен Твореца, който извършва действия.

Затова е налице цялостен процес, благодарение на който се ражда независимо, стоящо до Твореца, творение. Съвсем не е просто да се приеме силата на любовта и отдаването от Бина, или силата да се отрече егоизма. Също толкова трудно е да се издигнеш до Бина и да я съкратиш, казвайки: ”Не ми давай повече нищо, аз не съм в състояние безкористно да получавам!”

Аз искам да получа и не мога, тъй като това ще доведе до моята духовна смърт. Ако получавам ще престана да бъда независим, т. е. ще умра като творение. Във Висшето има всичко, за което жадувам, но аз моля да не ми се разкрива и да не ми се дава нищо. Съкращавам Го, за да не ми дава нищо.

И тогава, когато съм съкратил Висшия, започвам постепенно да му се разкривам. Аз сам регулирам приемането на светлината: как, колко и кога, и придобивам многостранно напълване, постигайки образа на творението в подобие на Твореца.

Това не мога да направя сам. Трябва да натрупам желания от групата и сила от светлината, която да ни върне към източника и да ни даде възможност да станем подобни на Твореца.

От урока по статията „Предговор към коментара Сулам (ивр. – стълба)”, 09.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е това единство? Това вътрешно усещане ли е или разкриване на някаква тайна?

Отговор: Единството – това е нова реалност, за която ние нямаме никаква представа. Това е някаква нова материя, неосезаема за теб преди, в която свойствата не са от този свят – това са свойства на отдаване.

Когато се включваш в тази материя, живееш в нея, започваш да разкриваш нещо различно, ново измерение, все едно си попаднал на друга планета. Ти ще разкриеш това в свойствата на тази нова материя – в отдаването.

Поради това, единството не означава просто обединение между нас, добри взаимоотношения, увереност. Това е разкриване на ново свойство, несъществуващо в нашия свят.

Когато ние придобиваме това свойство, ставаме подобни на Твореца, всичко се разкрива в разума и чувствата, в единството с Него.

Ние нямаме нищо друго за правене – само да постигнем единство. А постигането на това единство е по силите ни. За това е написано: „Като направим – ще чуем”.

Тоест, ние можем да правим различни неща, да полагаме усилия, да правим всичко по силите си – заедно да учим, да се обединяваме, както съветват кабалистите, както пише Рабаш в статиите си.

Разбира се, това няма да ни се отдаде. Но ние трябва да стигнем до това състояние, за което е казано: „и възнегодуваха те от тази работа”, – към вътрешния кръг, който сме задължени да постигнем – и не можем. Тогава това ще се случи. Но трябва да има истинска молитва, наистина вик.

Ние вече сме поставили основата. Сега трябва само да достигнем свойството на единството. Новата материя, която ще се разкрие като съединяване с другите – това вече е духовна материя.

Това вече е духовен съсъд, съществуващ до разбиването – това е определена степен. Но щом ние разкрием това – веднага ще разкрием в него духовното съществуване на Твореца.

Поради това, през целия ден, всеки от нас и всички заедно трябва да се стараем, колкото е възможно, да се грижим само за това.

От урока по Книгата Зоар, 13.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Можем ли да молим Твореца, да даде точки в сърцата на онези хора, в които те още не са се пробудили?

Отговор: Трябва да се молим цялото човечество по–бързо да стигне до истинска духовна потребност от целта на творението.

Но да се молим означава, самите ние да се стремим към вътрешното обединение, напрежение и сили така, че то да се усети от всички останали, като огън, горящ отвътре.

Представете си, че днес човечеството е почти безжизнено тяло, макар и не съвсем мъртво, но намиращо се в безсъзнание.

А ние сме неговите органи, които се опитват да се съживят и да възвърнат живота в общия организъм. И постепенно цялото тяло започва да се събужда. В това се състои нашата работа.

Главната работа по разпространението, не е дори във външните усилия (в количеството на книгите и материалите пуснати в Интернет) – а в обединяването помежду ни. С това, ние пробуждаме любовта, връзката и топлината в цялото световно обединение на хората, занимаващи се с Кабала.

Именно това влияе на всички останали, и те изведнаж започват да чувстват, че има нещо в него! А какво точно – и те самите не знаят, но неочаквано ни намират.

Защото сърцето на всеки, някак си, го е довело до Кабала – той, самият не е разбрал как. Просто веднъж, в него се е пробудила потребност, той е започнал да търси и внезапно е почувствал със сърцето си, че неговото място е тук. Защото желанието му вече е било насочено в тази посока.

Това е било много малко желание към духовното, точката в сърцето се крие дълбоко вътре, но ние сме запалили толкова силен огън, че хората го почувствали отдалече. Затова, всичко зависи от нашето вътрешно обединение – то е най-ефективното разпространение.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 11.06.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въведение към коментарите Сулам, п.61: „Великият закон за времето и пространството”.

Знай, че всички описания на науката Кабала, отнасящи се до времето и пространството, не се отнасят към въображаемото време и пространство на земния свят, тъй като духовното е над времето и над пространството.

Но „рано и късно” – означава причина и следствие … А „горе и долу” и „издигане и спускане”- означават степента на грубост и чистота на желанието.

Тъй като „издигане” означава, осветяване на желанието, а “спускане”– неговото загрубяване.

И, когато се казва, че висшата степен се е издигнала нагоре – това означава, че по-ниската степен се е осветила и е станала чиста като висшата и, затова се е прилепила към нея.

Защото подобието на свойствата свързва духовните обекти един с друг … И по такъв начин трябва да се възприемат всички думи – именно като духовни понятия”.

Кабала използва езика на клоните, като взима думи от нашия свят, и описва с тях какво се случва в духовния, висшия свят, в който няма понятия от нашия свят като време, движение, пространство, разстояние, посока.

Но същите имена, с които в този свят наричаме някои предмети и действия – с тях в духовния свят се обозначават сили, свойства и техните действия.

Затова, трябва със всички сили да се опитаме да си представим зад тези думи духовни действия.

Тези усилия са много полезни, защото създават молба (МАН), желание, потребност да се разбере и почувства висшия свят, да започнем да живеем в него. С тези действия, ние си помагаме да влезем в него.

Затова, в статията на Баал Сулам “Предговор към Учението Десет Сфирот”, стр. 155, е написано, че макар да не разбираме това, което учим, благодарение на силното желание и стремеж да разберем изучавания материал, привличаме към себе си светлината, обграждаща душите ни. Тя, в крайна сметка ни носи свойствата, които са необходими, за да усетим духовния свят.

Това не означава, че изведнъж пред нас се разкрива някаква нова външна картина. Но нашето желание ще ни донесе промяна на възприятието, на вътрешните свойства и в тях започваме да виждаме прочетеното.

Макар и да не знаете какво е осветяването на желанието и неговото загрубяване, повдигането и спускането на екрана, трябва да се опитате да си го представите под формата на желания и намерения.

Това е всичко, което се случва: налице е желание, намерение и светлина, която им действа. И трябва да се опитам да свържа тези думи с онова, което знам и да се впечатля от написаното.

Това вече е достатъчно, за да осъществя контакт с тази система. Дори да е неправилна – това няма значение!

Важно е моето усилие, желанието ми да се включа в тази система, макар и изкуствено. Разбира се, все още не усещам чувствена връзка с нея, но това е естествено. А свише – засега от мен и не очакват повече.

Откъс от урок по статията “Въведение към коментарите ” Сулам”, 06.10.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - No Comments→

Зоар, глава “Ваигаш”, п.102: „Глас се чува от висините”. Гласът – това е Нуква, която се е издигнала и се чува в Бина, наречена висини, висш свят.

“Във висините” – това означава, че Нуква облича лявата линия на Бина, както е казано: “И призова Всесилният, Богът на войнствата, в този ден да плачат и да се оплакват …”

Това се дължи на пробуждането на големите съдове, които се намират там. Те преграждат цялата нейна светлина, и това е второто поправяне. Тогава „реката пресъхва и се пресушава” – т.е. разрушават се двата Храма.

Разбиването е необходимо за последващото поправяне, за да може в този процес, да се узнае замисълът на Твореца.

В науката Кабала изучаваме всичко, което се е случило във висшите светове, цялата подготовка за създаването на нашия свят. И само, започвайки от нашия свят, ние започваме поправянето, отдолу – нагоре.

Точно така трябва да гледаме и на нашата история. Разрушаването на Първия и Втория храм, всичко, изминато от нас в продължение на цялата ни история, е било само подготовка, осъществена отгоре – надолу. И едва сега започваме поправянето, издигането отдолу – нагоре.

Както е записано в “Учението Десет Сфирот” и “Въведение в науката Кабала”, всичко, случващо се във висшите светове, включително разбиването на общата душа, се е осъществило отгоре надолу за сметка на висшите сили, без никаква намеса от страна на низшето.

Низшият започва да действа едва след смесването на всички желания и последното изгнание, когато се появява възможност (пространство) за свободен избор, разкрива се Книгата „Зоар” и са създадени всички условия за развитие.

Откъс от урока по Книгата „Зоар”, 08.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→