Въпрос: Ако аз започна да усещам вътрешно, всичко което става в ежедневния ми живот, дали това е признак  за напредване, в резултат на четенето на Книгата Зоар?

Отговор: Не. Когато чета Книгата Зоар, никакъв ежедневен живот не съществува за мен.

Аз имам зачатък на душа. Това е точката в сърцето и сега с нея се намирам във висшата система, за която разказва Зоар.

Как да се съединя с тази мъничка точка, в която няма нищо чувствено и рационално, с всички тези свойства – трите линии, повдигането и спускането, духовните действия.

Именно това търся. Как да пребивавам в тях, как да ги усещам, как да ги изпитвам върху себе си там, в ЗОН на света Ацилут?

Аз нищо не искам от този свят – нито самия себе си, нито другарите, каквито ги възприемам с петте си сетива, и най – малко – целия свят. Защо ми е необходимо това?

Егото не съществува. Само вътрешно ми се представя моето его като желание да се насладя. Ако се повдигна на по-високо ниво – на отдаване, на вярата над знанието – то  виждам всичко, по друг начин.

Аз не желая да се занимавам с този свят! Искам само да се повдигна и да се слея с висшия свят! Отнасям се реално към това, а не напускам нашия свят.

Изучавам Книгата Зоар и Науката Кабала, за да разкрия за себе си висшия свят, а не да го притегля в нашия свят. Това няма никога да се случи! Никога духовният свят няма да се облече в материалния.

Напротив, материалният свят се повдига към корените си в духовния свят. Чрез материалния свят, впоследствие, аз виждам духовния. Но отначало е необходимо да се възприеме духовното.

Затова, преди началото на урока, се старая да се изключа от всичко, което имам в този свят. Тъй като сега изучавам съвършенството, духовното, Твореца.

От урок по Книгата Зоар, 10.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

“Творецът е добър и твори добро”. Трябва да приемем това като единствената аксиома в духовното. Свише не идва нищо лошо, проявява се абсолютното добро, светлината винаги се намира в абсолютен покой – целия проблем е само в съсъда, желанието на творението.

Т.е. всичко зависи от човека, от неговите усилия и подготовка. Самото действие може да бъде получаване или отдаване, намерението може да бъде „заради себе си” или „заради друг”.

Развитието ни започва с „получаване заради себе си”, с двойно скритие, с ло лишма. Действието е получаване, намерението – заради себе си. След това, благодарение на усилията, достигаме до степен „отдаване заради себе си”.

При прехода от „получаване заради себе си” в „отдаване заради себе си” се е изменило само механичното действие. Това сме в състояние да направим!

Над намерението ние нямаме власт, само светлината може да го поправи, но да изменим действията си от получаване на отдаване, ако е заради нас, можем!

И ние отдаваме, за да ни стане по-добре! Тази работа се нарича „купи си другар”.

Но за да преминем от „отдаване за да получим” към „отдаване заради отдаване” е необходимо да изменим намерението и затова е нужно въздействие на светлината, връщаща към източника.

Аз полагам усилия и извършвам действия, правейки всичко нужно в групите и обучението, но изменение в намерението се извършва само със силата на светлината.

И когато преминем към „отдаване заради отдаването”, степен на вярата, ли шма, възнаграждение и наказание, първо разкриване – по-нататък ние осъзнато издигаме себе си към степента „получаване заради отдаване” със собствени действия и чрез въздействието на светлината.

От урока по статията на Рабаш, 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: С каква цел четем Книгата „Зоар”: за да развием нашата чувствителност по отношение на петте ни сетива или, за да развием нашето съзнание и виждането ни за света?

Отговор: Съвсем не! Четейки Книгата „Зоар”, аз забравям за този свят, не го виждам, нито го усещам.

Аз влизам в системата на висшето управление и надзор, чета за нея, изучавам я и се старая да я усетя, тоест да се свържа с нея чрез чувствата и разума.

Старая се, доколкото мога, да използвам всички имена и названия, за които „Зоар” разказва.

Защото, всъщност, цялата книга „Зоар” говори за ИШСУТ, З”А, Малхут и душите. Всичко се извършва между З”А и Малхут, но „Зоар” описва това чрез хиляди всевъзможни имена и ситуации.

Затова, четейки Книгата „Зоар”, аз се опитвам да вляза в тези духовни състояния, а не да ги привличам към материалния ни свят. Защо ми е необходим той?…

Аз трябва да разпозная себе си в духовното, да усетя, как се «обличам» в ЗОН на света Ацилут, като се отъждествявам и сливам с него във всички свои желания и мисли.

Трябва да се опитам винаги да виждам всичко, което се случва в единното тяло на общата душа, защото всичко това са мои свойства – Авраам, Ицхак, Яаков, Моше, Йосеф, Аарон, Давид, всички действия, за които разказва „Зоар”, клипа и святост, стъпалата ЗОН на света Ацилут.

А този свят, сякаш не съществува за мен. Аз не го разбирам и усещам – не ми е нужен този въображаем свят.

Написано е, че трябва да се издигнем на нивото на висшия свят, а оттам вече, разбирайки макар и малко за духовните си корени, можем да изучим техните низши клони в нашия свят.

А да се намираме в клоните просто така – изобщо не е необходимо. При това е забранено да се прикрепят висшите корени към техните низши клони.

Нарича се идолопоклонничество, когато вземаш наименования и действия от висшия свят и се опитваш да видиш техните резултати в този свят като точно съответстващи един на друг.

Това е забранено, защото е погрешно. Какво значи забранено? – Такова просто няма. Това се нарича „да си създадеш кумир”.

От урока по Книгата “Зоар”, 10.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - No Comments→