Въпрос: Егоистичното отдаване по-висока степен ли е в сравнение с егоистичното получаване?

Отговор: „Отдаване заради получаване” – това е по – висока степен, по – хитро получаване.

Ясно е, че с нейна помощ можеш да спечелиш повече и да нанесеш голяма загуба на другите.

Но главното е, че човек разбира, че отдаването е ценно свойство, което му донася печалба.

Директното получаване е ограничено по своите възможности, а отдаването може да даде много повече възможности и печалба.

Ако хората не правеха бизнес, за да отдават на другите, продавайки своите услуги и самите те да печелят от това, човечеството нямаше да се развива.

Всеки щеше да се затвори в себе си, като животните, които могат само егоистично да получават.

Само човекът с неговия развит егоизъм разбира какво е това да отдадеш за своя изгода, за да получиш, при това многократно повече.

Но кабала ни говори само за свързването помежду ни, затова даже първото стъпало – егоистичното получаване – ни говори за отношенията между другарите, а не за обикновения живот.

Всички тези степени се отнасят към моето съединение с другите души и към разкриването на Твореца вътре в това съединение.

От урока по статия на Рабаш, 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо, все пак – чак до наши дни, кабалистите са забранявали изучаването на Кабала?

Отговор: Кабала е била забранена за широко изучаване по няколко причини:

1. Душите на Израел, които са били в духовно постижение, а след това са паднали до нивото на този свят, се изравнили с останалите души, които не са се изменяли от времето на Вавилон, когато са се разделили, за да се смесят. Това е причината за падението на душите на Израел, защото чрез смесването, се открива възможност на всички души да се поправят.

2. Човечеството е трябвало да премине през всички етапи, докато не стигне до пълното разочарование от егоистичното си развитие, виждайки себе си празно, нищожно и намиращо се на прага на разрушение на всички свои системи, посредством които се е надявало да постигне щастие.

3. За това време, човекът се е развил вътрешно, интелектуално в своя егоизъм и това му е дало възможност да вниква в абстрактните форми, намиращи се извън времето, движението и пространството.

Едва в 20-ти век започнаха да говорят за подобни неща. Макар, че в книгата Зоар, отпреди почти две хиляди години, е писано за това, че земята е кръгла топка (Зоар, Ваикра, 142), за такива думи, преди още петстотин години, хора са били горени на клада.

Трябвало е време, докато човечеството се развие в разума и чувствата, за да се приближи към разбирането на това, за което говори науката Кабала – за висшето измерение.

Това и сега не е просто за възприемане, но следващото поколение ще влезе в ново виждане за света, ако му подготвим основата.

А нали следващото поколение сме ние самите, в своето ново превъплъщение. В нас вече се появяват способностите за такова възприятие.

Днешното развитие е извело всички на едно ниво и може да се разкрие науката Кабала на всички едновременно. Изучаването ѝ привлича хора от всички народи.

Но за да можем действително да я разберем, ни е необходимо да се съединим. Отначало можем да разберем и да почувстваме за какво говори Кабала със своите егоистични разум и чувства.

Но по-нататък, се започва постижение, което се възприема само в обединението на душите. Обединението ражда нов орган на новото усещане – душата.

Ако се съединим, взаимното включване дава на всеки неговата душа за усещане на висшия свят.

Ако Баал Сулам не бе получил указание свише, той не би разкрил науката Кабала. Кабалистът се намира в контакт с Твореца и изпълнява Неговите заповеди, служейки като свързващо звено между Твореца и човечеството.

Затова решението на кабалистите да скриват или да разкриват науката Кабала следва от необходимостта, от очевидната за тях връзка между Висшия свят и готовността в желанието на хората за поправяне и възприемане.

И днес има ограничения. Отгоре има възможност да се разкрие по-широк поток от висша мъдрост.

Но хората все още не са готови за това. Аз чувствам, че някакво съпротивление възниква от новата информация, защото тя е противоположна на егоизма и ние не я желаем.

Затова в Кабала има закон: “желанието трябва да предшества напълването“. Главното е да се създаде духовен съсъд, а Висшата светлина вече е готова да се разкрие в него.

От урок по статията “Предисловие към ТЕС”, 07.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

Въпрос: Ако кабалистите са искали да ни разкажат за висшия свят, то защо в своите книги те дават описания с понятия от нашия свят и ни объркват?

Отговор: Кабалисите ни говорят на „езика на клоните”. Науката кабала е написана за този, в който има точка в сърцето – т.е. за желаещият да разкрие духовното, висшия свят. Макар той да не разбира какво е това, да се стреми към него.

Ако искаш, вземи книга и я чети така, сякаш се говори за този свят, но се стреми през цялото време да си представиш това, което се намира във висшия свят, където всичко е във вид на сили и свойства, където има само получаване или отдаване и нищо повече!

Затова Баал Сулам ни дава определение за всяка дума от нашия свят в нейния смисъла и в духовния свят.

Ако аз се стремя да видя тази картина, то къде се намира тя?! Не е някъде в небесата – тя е вътре в мен. Т.е. говори се само за моите вътрешни сили, за света, който се намира в мен.

И въобще книгата разказва само за мен – всичко е вътре в мен: хора и животни, слънце и луна, духовни парцуфи.

Но когато си представям всичко това в себе си, трябва още и да пожелая да дойде светлината и да поправи в мен тази картина, да ми даде да я видя и да я почувствам – тези сили на любов и отдаване.

И аз искам да разкрия не просто отдаването, а силата, която управлява всичко и която се нарича Творец.

И затова трябва да си представя, че обкръжаващите ме в този свят хора също се намират в мен. Освен мен никой няма – всичко това са вътрешни сили.

Започни още сега да си представиш, че се обединяваш с тях заедно, с всички тези сили вътре в тебе, и когато започнеш да работиш с книгата постоянно, това ще те постави в направление на отдаване.

А с това ти ще пробудиш и ще приближиш към себе си истинската картина. Това се нарича привличане на светлината, връщаща към източника.

Книгата само ни помага да разкрием това, което се намира във всеки от нас. Тя ни учи как да фокусираме погледа си, за да разкрием всички светове в себе си, цялото мироздание, цялата реалност.

А на повърхността няма нищо – затова кабала се нарича вътрешна наука.

Откъс от урока по статията “Предисловие към ТЕС”, 07.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

Обкръжението ще ме удържа в мислите ми за духовната цел, ако аз се безпокоя за това, че всеки е мислил за нашето единство и тези мисли не са го напускали.

Тогава всички ще придобият това впечатление, ще се укрепят и ще се придвижат. Това е взаимното поръчителство, при което всеки се грижи другият да има всичко необходимо за духовното придвижване.

Ако се безпокоя, не само как да получавам от обкръжението, а и да укрепвам връзката между другарите, както майката по отношение на децата, това е достатъчно, за да може обкръжението да започне да ми влияе.

Преди всичко трябва да действам, така че да отдавам, да свързвам, да се грижа. Необходимо е да видя себе си по-голям от тях, за да мога да им влияя и да ги укрепвам. Какво още да направя за това. А после да съумея да се принизя, за да мога да получа от тях.

Това ще стане, тъй като ако влагаш в нещо, то ти става близко и важно, започвайки да ти влияе. Както родителите се впечатляват и зависят от своите малки деца.

От урок по статия на Рабаш, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е това “включване душата на праведника” (ибур нешмат цадик)?

Отговор: Това означава, че човек, който иска да достигне целта и търси как да направи това, изведнъж чувства, че му помагат, поддържат го, че в него се “облича” висшата за него душа.

Както НЕХИ де-Има се “облича” в З”А или както в нашия свят, когато се роди малък човек, редом с него винаги има възрастни роднини, които го обичат и поддържат.

Те поемат върху себе си грижата за него, а той им се отплаща с преданост и любов. Така се изпълнява законът: “Заемайте Ми и Аз ще се отплатя”, т.е. човек приема тяхната помощ и грижа, а после връща не на тях, а на други души. Така се извършва този кръгооборот.

В този свят човек се ражда при родители, които се грижат за него, а в старостта им той се грижи за тях. Грижи се и за своите малки деца. Така се осъществява връзката на всички поколения от предишното и следващо стъпало.

Тъкмо това ни дава възможност да се повдигнем. Тъй като е невъзможно да се повдигнем, от стъпало на стъпало, без външна помощ.

Всеки път, когато се повдигам на ново стъпало, като че ли отново се раждам и се нуждая от помощ: от групата – чрез взаимно поръчителство; от Твореца, който ни въздейства чрез групата; от “специалните” души – нашите учители и помощници. Няма значение дали те се намират в нашия свят или ни помагат чрез системата от души.

Ние получаваме помощ от всички кабалисти, които са се поправили. Техните поправени души вече са в общата система Адам Ришон в света на Безкрайността и те ни помагат. Така ние се повдигаме.

Всичко това се нарича “каращия магаре”, тоест общата душа, общата помощ за поправяне на нашето “магаре” (материала).

От вечерния урок по статията на Рабаш, 02.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

Въпрос: От каква част на духовния свят идва към нас светлината на Зоар?

Отговор: От главата на Арих Анпин, във вид на обкръжаваща светлина, тъй като светлината на Зоар е светлината на Безкрайността, висше сияние.

Тази светлина не “идва към нас” – тя ни свети “отдалече” и се връща към своя източник. Затова свети на нас през всичките светове, намаляващи тази светлина според нашите желания, които са и противоположни. Това не е “пряка” система на връзка, която е основана на екрани и получаване на вътрешна светлина, където светлината се разкрива в количеството на способността ми да отдавам.

Но докато нямам екран, светлината ми действа отдалече и не в количеството, което мога да получа заради отдаването, а в каквото аз мога с нейна помощ да се излекувам!

Случва се човек да отиде на лекар, а той му казва: “На теб ти е необходимо много силно лекарство, но твоят организъм няма да го издържи, какво да се прави…” В напреднала възраст възникват такива проблеми и ако човек е получил много тежки увреждания може да го излекуват, но организмът му няма да издържи такова лекарство – не може да го усвои. Затова за него то няма да е полезно, а вредно.

Точно така това се отнася и за обкръжаваща светлина, която ми действа само в това количество, което може да ме излекува, тоест, което мога да издържа. И така аз приемам светлината, свойството на отдаване, което е отрова, смърт за моя егоизъм.

От урока по статията “Въведение в коментарите към “Сулам””, 02.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→