Entries in the '' Category

Вечният съюз

Има такова понятие като „сключване на съюз”, когато страните подписват задължение за добри отношения в бъдеще, ако отношенията се влошат, появяват се проблеми в отношенията и недоразумения, пламва омраза, на мястото на разбирането настъпва неразбиране.

Но даже ако аз попадна в състояние, когато ми се струва очевидно, че втората страна е станала мой враг, аз все едно ще се отнасям към нея съгласно договора, който някога съм подписал с него – като с приятел. В това се състои силата на съюза.

Кога може да се сключи такъв съюз? Ако ние сме близки, съвпадаме по свойства, то ние сключваме съюз. Той сега не ни е необходим, тъй като между нас цари разбиране, даже любов!

Но ние подписваме такъв договор за случая, когато ще почувствам опозиция, омраза – тогава аз ще се обвържа със сила да се държа към съблюдаването на старите отношения.

Тоест, аз мога да „падна” – да видя теб и себе си ненавиждащи се един  друг, но въпреки това, аз съм длъжен да се отнасям с теб както преди. Аз знам, че всичко зависи от мен и цялата действителност извън мен е единна и съвършена.

От тук и произлиза самото понятие съюз – аз се базирам на това, че всички промени стават само в мен: и добрите и лошите.

И за това, когато подписвам такъв съюз, аз се настройвам и се насочвам към това, че светът е добър и съвършен, а всички промени настъпват само в мен. На такава основа се сключва духовния съюз и той съществува вечно.

Такъв съюз са сключили нашите Праотци (старите кабалисти), поправяйки своята част от общата душа – което се нарича „Заслуга на Праотците”.

И ние можем да се възползваме от тази заслуга, ако се присъединим към тях и се върнем в състоянието на онзи съюз, който съществува между тях.

От урока по статията на Рабаш, 30.06.2010.

Нагоре по стъпалата на поправянето

Зоар, глава „Тецаве” (Заповед), п.114:… Пет са забраните, които действат в Деня на изкуплението: за ядене и пиене, измиване, помазване, носене на кожени обувки и полови сношения, за да се използва помощта на петте висши страни, ХаГаТ-Нецах-Ход.

Денят на изкуплението, т.е. Бина, която ги е създала и те се явяват нейните врати.

Тъй като ние трябва да преминем от възприемане на действителността в егоистичните желания към възприемането й в желанията за отдаване, авторите на книгата Зоар, както и всички кабалисти, ни разказват за всевъзможни поправки, които трябва да извършим в нашите желания при прехода от степен на степен, за да се издигне още повече всяко от нашите пет духовни сетива.

Всичките пет сетива са свързани едно с друго и затова  винаги имаме духовен парцуф, т. е. определено, ограничено възприятие на действителността.

А за да се премине от текущо възприемане на действителността към по-издигнато, трябва да увеличим желанието, да привлечем към него изправящата светлина и да изградим следващия парцуф, т. е. себе си на по- висока степен, като откриваме все повече чувствените органи и възприемането на действителността.

Така ние напредваме. А всички тези трудности, за които разказва Зоар – „изкупителна жертва“, „пет забрани“ са само ограничения, благодарение на които, съгласно съветите на кабалистите, ние по – бързо достигаме до поправяне.

Тъй като, те предварително ни казват  какво си струва да направим на всяка стъпка, за да се насочим към възприемане на действителността на по-сложна, по-вътрешна и дълбока степен.

Тогава ще напредваме с по-голяма скорост и със сигурността,че не ще претърпим провал.

От урока по книгата Зоар, 03.06.2010 г.

Нарисувайте си висшия свят!

Всичко се свежда до това, да преминем от възприемане на действителността в егоистичните си сетива, към възприемане в алтруистичните сетива.

В това е цялата разлика между усещането на този свят и усещането на висшия свят, между сегашното ни възприемане на действителността, живота в лъжи, в отделеност от Твореца, извън усещането, къде се намираме, и разбирането, усещането и знанието къде съществуваме, в Кого и с Кого живеем.

Промяната на възприятието се извършва с усилието на човека. Но предварително трябва да има желание за неговата промяна, тъй като то ще се случи само, ако го пожелаем.

Затова трябва с усилие да  си представим  висшата действителност, да създаваме нейния образ в себе си (за което говорят кабалистичните книги) и да градим в групата  такива отношения помежду си.

Тогава по време на обучението, когато четем за тази висша действителност, ние ще искаме да дойде сила свише, да ни отвори сетивата, тези шлюзове на усещанията и ние бихме разкрили къде всъщност се намираме, и не бихме седели в тази лъжлива, измислена картина, която ни се представя днес в замъглените ни сетива.

Затова, цялата наша работа е да дадем правилно определение на това, какво се нарича истинска действителност.

Всеки от нас, с всички сили, колкото е възможно, е длъжен да се старае да си представи, да си нарисува , да сформира за себе си някакъв висш образ, в който всички ние сме съединени в нашите желания заедно с Твореца. Няма никаква разлика между нас, а вътре в нас, между нас – цари Творецът, свойството отдаване и взаимна любов.

Освен това състояние няма нищо друго, никакви въображаеми картини и ние молим тази действителност да ни подейства и да се въплъти в нас. Това трябва да стане с помощта на нашите усилия.

Именно към това човек трябва постоянно да се стреми по време на четене на книгата Зоар и други кабалистични книги. И затова тези книги говорят за истинската действителност. Иначе бихме могли да четем книги, написани в друг стил или въобще не би имало смисъл да ги четем.

Затова, четейки в тези книги за висшата действителност, сме длъжни да се стараем да я постигнем. Както пише Баал Сулам в „Предисловие към ТЕС”, т.155: „Благодарение на силното желание и стремежа да разберат изучавания материал, пробуждат в себе си светлината, обкръжаваща душите им”, от това единствено съществуващо състояние – и така поправят себе си.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 03.06.2010

Какво ще взема със себе си във вечността?

Въпрос: Ще си спомни ли душата ми всичко, което съм учил в този живот? Ще продължа ли да уча кабала и ще дойда ли пак в група в следващия ми живот?

Отговор: Единственото, което човек взема със себе си от този живот, е изминатия от него духовен път. Това не изчезва.

Нали по отношение на духовното ние сме били и си оставаме в същата тази реалност, само, че тя е леко скрита от нас.

През цялото време се намирам в душата си, независимо че не я усещам. Но аз и днес работя с нея и преминавам през разни състояния.

Всичко това се случва във вечната ми душа. Това, което виждам сега около себе си, са физически тела и този свят е „мираж” на духовното ми състояние.

И ако работя вътрешно, то в следващото превъплъщение аз започвам с по-напреднало духовно състояние: т.е. бързо ще вляза в кабалистична група, ще бъда по-успешен в обучението.

Целият изминат път остава в мен като духовни гени (решимот), той не изчезва. В духовния свят въобще нищо не се губи – губим само в нашия свят, защото той въобще целият пропада.

А от всичко, което съм придобил за своето егоистично желание, разбира се нищо не остава, нали това желание изчезва. Ще се съхрани се само външното обличане.

Всеки път, когато душата преминава нови жизнени кръговрати, тя си построява обкръжение, съгласно своите способности и необходимостта да поправи себе си.

Защо се намирам именно в такова обкръжение, а не в друго? Защото такава е потребността на душата ми. За телата не се води никаква сметка – те се намират във връзка едно с друго, в този свят с всички събития в него, само в тази степен, в която душата се поправя.

А тялото не се взема изобщо под внимание. То въобще реално не съществува – това е някаква виртуална илюзия, представяща се пред нас в такава форма.

Всъщност, съществува само една душа, но именно нея не чувстваме… А нейното развитие определя еднозначно това, което се случва с телата ни.

Затова Баал Сулам пише в края на „Предисловие към книга Зоар”, че само поправянето на душата ще ни помогне да поправим този свят и да усетим също земния живот като по-добър.

Всички престъпления, случващи се в света, са следствие от непоправеността на душата. А в самият този свят няма никакви действия, няма поправяне – всички изменения са възможни само чрез душата.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 02.06.2010