Пред нас има цел. Тя може да ни изглежда привлекателна или не. Нашата перспектива е някак си като на дете, което желае това, което е приятно за очите му (бонбони), а не това, което е добре за него (спанак).  Въпреки нашата неохота, ние трябва да намерим и да приемем правилната форма на поведение, за да се издигнем до новото желание за отдаване, вместо да останем в нашето сегашно желание за получаване.

Това означава, че трябва да приемем над нашето желание и природа, че целта и Висшето управление са добри и необходими, защото се отнасят към различно ниво, нивото на отдаване. И кабалистите ни казват кой е най-добрия начин да се движим към целта, нивото на отдаване.

Начинът е лесен, те ни го казват:  трябва да приемаме факти, които са ни неприятни. Искаме да променим света, така че той да ни приляга, докато ние самите искаме да останем непроменени. И все пак, кабалистите ни съветват да приемем света такъв какъвто е (той е добър и съвършен, просто аз не го виждам такъв) и да анулираме себе си.

Така че, човек върви, използвайки вяра над разума, тоест над неговото егоистично сърце и разбиране, и иска да види света в Светлината на отдаване, както е описано в Кабала. Ако се опитаме да видим правилния свят, групата и себе си, ние ще започнем да изискваме светлината, възвръщаща към източника. Ето защо, трябва да проверяваме себе си и света всеки момент, да критикуваме и да вървим над критиките!

Откъс от урока по статия на Рабаш, 01.06.2010

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок - No Comments→

1. Под такова заглавие мой познат (още от времето на Ленинград), известния физик Юрий Магаршак (САЩ) и физикът Евгений Левич (Израел) публикуваха статия в Интернет списанието ”Време”.

Съветвам веднага да се прочете!

2. Разбира се, случващото се явление е  невиждана досега катастрофа, която може да  измени живота на цялата планета и в близко бъдеще да предизвика промени в глобалната икономика и политика.

Засега ни остава само безпомощно да наблюдаваме случващото се, защото човечеството няма средства, с които да усмири стихията.

3. Всичко се случва не по апокалиптичен, а по кабалистичен сценарий, съгласно който на нашето поколение предстои да усети страдания, който ще ни накарат да си отговорим на въпроса  „За какво изобщо съществуваме”?

А след това да потърсим отговора и да градим по-нататъшното си съществуване вече в съответствие с намерения отговор.

4. Съгласно  Кабала, Природата, реализирайки своя план за развитието на човека, ни принуждава чрез страдания да преминем от неосъзнато съществуване, към осъзнато развитие.

Екологичната катастрофа в Мексиканския залив се явява поредна във веригата. В резултат на това развитие, човекът ще разкрие скритата част на Природата и ще достигне безсмъртие и съвършенство.

5. Кабала ни показва, как можем да преминем този етап на нашето развитие не под натиска на страданията, а да бъдем увлечени напред от добра цел. Възможност има… Дай Боже призивите на тези автори да бъдат чути!

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Понякога текстът на Зоар е написан толкова ясно, че ми се струва, сякаш се обръща пряко към мен и говори за мен…

Отговор: Не трябва да си много умен, за да забележиш, че ти не разбираш ясния текст точно така , както и неясния.

Какво значение има това?… Намираш се в такова състояние, че не разбираш нищо.

А ако случайно ти се струва, че можеш да свържеш тези думи и да им предадеш някакъв свой смисъл, то това е твой проблем – че си объркан. Но това няма никакво отношение към намеренията на авторите на Зоар.

Те пишат за такива свойства и действия, с които нямаш никаква връзка. Там не е написано нищо нито за човека в този свят, нито за действията, които той извършва тук.

Отхвърли разума си, колкото може по-бързо и колкото може по-далече. Това е най-доброто, което можеш да направиш за себе си.

Въпрос: Тук-там Зоар разказва неразбираемо за нещо и тогава на мен ми е по-лесно да се задълбоча в намерението…

Отговор: Ти не се задълбочаваш в намерението в зависимост от това дали е ясен или неясен текстът. Това изобщо не зависи от това доколко разбираш или не разбираш текста.

Да допуснем, че сега аз просто слушам текста, неразбирайки на иврит нито дума и няма никакъв превод.

Тогава мисля само за това, кога лекарството ще ми подейства и ще оздравея. Това е всичко.

Да кажем, че отивам на лекар и той казва, че съм длъжен да приемам лекарство. Той казва някакво дълго име на латински, отразяващо химичния му състав.

Нима съм длъжен да разбирам как точно действа лекарството, какъв е неговият състав или защо се нарича така. И тогава ще съм уверен, че то може да ми помогне и аз ще бъда здрав?

Напротив, трябва само да разбера от лекаря как точно да го приемам – и нищо друго освен това. Всичко останало ще ми навреди. Аз ще стана умник и ще започна да действам според своето разбиране.

Не на теб, а на лекаря е дадено правото да те лекува. Не си длъжен да лекуваш сам себе си. Казано е: болен ли си – иди на лекар (Нитан ле рофе решут лерапот).

Дали намерението зависи от нивото на разбиране на текста? – Не, между тях няма никаква връзка.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 31.05.2010

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо 90% от възникващите пред мен препятствия, са свързани с физическото тяло? (гладен съм, уморен съм и т.н.)

Нали материалното е по-малко важно от духовното, там има само една малка искра живот?

Отговор: Ти питаш: защо не са ни дали да работим с духовните желания, светлини, екрани, вместо с материалните?

Но, когато започнеш да виждаш света на вълните на отдаването, с лекота преставаш да забелязваш този свят. Той престава да бъде определящ за теб.

Ти оставаш да съществуваш в него, свързваш се с хората – но този свят губи собствения си смисъл, когато е откъснат от висшето.

Защото той е само следствие, отражение на духовните светове, които ти проектират реалността по този начин.

Има специална техника, когато във въздуха се прожектират обемни картини с помощта на лазерни лъчи. Изведнъж, в празното пространство се появяват различни фигури …

Чрез такива илюзорни образи се представя пред теб този свят, защото той е само отпечатък на съществуващото в духовното.

Егоистичното ни желание проектира нашия свят по този начин и засега, то може да съществува само в такава форма. И тази форма не изчезва до самия край на поправянето.

Рашби може да се намира тук, с нас и ще види нашия материален свят, макар самият той да е напълно поправен.

Тъй като този свят ще изчезне от нашите усещания, само след общото окончателно поправяне.

Този свят се отнася към общото желание за наслаждение. Това желание е егоистично, но то не е против Твореца. Това е просто желание на животното да живее и да получава наслаждение.

Затова, то не се смята за престъпление и тук няма какво да се поправя. Трябва просто да се използва животинското его и от него да се моделира желанието за отдаване – душата.

Откъс от вечерният урок по Книгата „Зоар”, 26.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→