Въведение в коментара на Сулам: Дясната линия се бори с лявата и иска да отмени светлината Хохма на лявата линия, за да властва само светлината Хасадим.

А лявата линия иска да отмени светлината Хасадим на дясната линия и да остави да властва единствено светлината Хохма.

И заради този спор и двете не светят, защото в светлината Хасадим на дясната линия не достига сиянието на Хохма и тя е като тяло без глава.

А светлината Хохма на лявата линия – съвършената тъмнина, защото не може да свети без светлината Хасадим.

И да поправи този спор може само средната линия, която се създава  от човек, издигайки се там с молитва, съединявайки се с висшия свят и принуждавайки лявата линия да се съедини с дясната.

Двете линии – дясната и лявата са ни приготвени свише, но средната линия – това е нашата работа.

Ние издигаме молба (МАН) за екран и така достигаме изправяне – дясната и лявата линии се съединяват, допълвайки се една друга и достигат компромис.

Тук става дума за желанието на човека, който се включва във вече готова, механична система на дясната и лявата линии и поражда ново качество.

Аз действам с вяра, по-висша от знанието, с желанието, което не зависи от нищо, каквото и да се случи. Мен не ме вълнува нито дясната, нито лявата линии, нито Хасадим, нито Хохма – за мен важното е съединението с Твореца.

Затова аз не възприемам това като компромис (защото едната линия не е способна да отмени себе си пред другата), а само като средство за постигане на единство. Затова този компромис е възможен!

Все едно, аз идвам при двама души, които с ярост спорят по между си и нито един не е готов да отстъпи от своето мнение.

Но аз не смятам да ги съединявам и да ги помирявам. Аз имам по-възвишената цел – да достигна нещо по-висше. Използвам силите и на двете  линии.

Аз си поставям целта: да стана подобен на Твореца и да се слея с Него, по-високо от всичко. И тогава двете линии могат да се съединят и допълнят една друга и, по отношение на тази цел, те чувстват съвършенство.

Всяка от тях не достига това,  което иска, но се успокоява от своята съпричастност към постигане на целта.

На тях им свети средната линия – тя е малка в сравнение с другите две, но постига съвършенството на Твореца.

И това е по-високо съвершенство, отколкото всяка една от тях би могла да постигне сама, защото то идва  от сливането с Твореца.

Откъс от урока по статята “Предисловие към коментарите “Сулам””, 30.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Книгата Зоар е написана за хора, желаещи да достигнат целите на творението, стремящи се към светлината, възвръщаща се към целта на творението, към източника.

Нали без светлина е невъзможно да поправим желанията си и да открием Твореца.

Затова Зоар, както и цялата Тора, могат да бъдат както „еликсир на живота”, така и „смъртоносна отрова”.

И човек трябва да проверява, с какви намерения пристъпва към изучаването на Зоар и Тора въобще.

Ако иска с помощта на ученето да постигне светлината, възвръщаща  към източника, Тора се превръща за него в еликсир на живота, както е казано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне, защото съдържащата се в нея светлина възвръща към източника”.

Ако човек не се стреми да стане отдаващ, т.е. да се възвърне към източника, а изучава Зоар, движен от желанието за наслаждение, за напълване, поставяйки си други цели, което се нарича „идолопоклонничество”, тогава неговото учене се превръща в „смъртоносна отрова” и отклонява човек от целите на творението.

Затова ние сме длъжни да сме внимателни и да помним, че нашето учене и особено четенето на Зоар, подготвят нашите желания, а Творецът ни дава сили да отдаваме, и тогава, се разкрива в тези сили на отдаване.

От урока по книгата Зоар, 27.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Глава от Книгата Зоар, която четем, се нарича „Аз повелявам” (Тецаве). Какво означава „повеля” в духовното?

Отговор: Това е цялата заповед, възложена на нас. Макар и да се включваме в работата на Твореца, ние сме длъжни преди всичко да се стараем да осъзнаем нашето желание и причините за нашето сътворение.

Тъй като, без това, ние не се явяваме творение. Творение се нарича този, който усеща, че се намира в състояние, противоположно на Твореца, обратно на Него.

Но това не е достатъчно. Това е само първото осъзнаване на своята природа. След това, човек трябва да опита да се уподоби на Твореца, и тогава ще открие, доколко той не е способен на това.

Когато все пак върви по-нататък, желаейки да постигне следващото ниво на осъзнаване на себе си, той открива, че не желае да се уподоби на Твореца.

Освен, че е противоположен на Твореца и не е способен да стане подобен на Него, той още и не желае това.

Едновременно с това, човек всеки път повишава значимостта на Твореца в себе си, важността на целта и вижда своето състояние низко и нищожно.

Той продължава да търси по-нататък и само тогава разбира, че съществува система на връзки между душите, от които той може да получи допълнителни сили.  Тогава действително, ще пожелае и ще съумее да разкрие цялата си противоположност на Твореца и отсъствието на желания и възможност да  се уподоби на Него.

Едновременно с това, той ще усети настоятелната необходимостта от поправяне, постигане отдаване на Твореца – многократно повече, отколкото е могъл да постигне сам за себе си.

Тогава вече, с  „тежката екипировка”, които е придобил, със силата на групата, със свойството поръчителство,  в което като гарант присъства Творецът и поддържа цялата тази система, човек идва и се обръща към Него, тъй като вече има с какво да се обърне. А дотогава той не може правилно да състави молбата си.

Така човек достига въздействието на светлината, връщаща към източника. Той е реализирал своята свобода на избор и е дошъл до състояние, в което Творецът му дава сили.

Тогава, вътре в тази светлина, той започва да вижда какво е длъжен да поправи, както е казано: „В светлината Твоя ще видим светлина”. Човек започва да вижда повелята на Твореца – какво точно е длъжен да поправи, всички свои 613 непоправени свойства, едно след друго.

Той разбира в какво е неизправно всяко свойство, всяка сила и желание, как да го поправи, какво придобива за сметка на това поправяне, как то влияе на цялата обща система и чрез нея – на Твореца, давайки Му възможност да се разкрие.

Така, стъпка по стъпка, той постепенно преминава целия процес на Тора и заповедите, поправяйки всички свои желания с намерение да отдава заради отдаването и дори да получава заради отдаването – не за да се наслаждава, а заради Висшия.

Откъс от урока по книгата Зоар, 31.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво означава „да се занимаваш истински с Тора”?

Отговор: Както пише Баал Сулам, това означава да се занимаваш с Кабала и да я реализираш върху себе си.

Светлината, която ни поправя се нарича Тора. Тя се намира срещу мен и осветява отдалеч моето решимо (моя информационен ген).

Аз съм се развивал във всички предишни поколения по веригата решимот и съм достигнал решимо, което се нарича „точка в сърцето”.

Тя се пробужда под въздействието на светлината и ми дава усещане за това, че има нещо по-висше от живота в тялото, с което съм живял преди.

  

Всичките ни действия произвеждат светлина, възвръщаща ни към източника. Така тя ни пробужда и отначало ни развива на животинско ниво. Но сега е дошло времето да стана човек.

Сам не мога да направя никакво действие, и затова се обръщам към системата души (кабалистичната група) и получавам от нея допълнително желание и допълнителна важност от Твореца: т. е  усещане за Неговата важност и за собствената ми нищожност.

Разликата между едното и другото, създава в мен добавено желание, което се нарича МАН (молитва).

Този МАН аз издигам нагоре.Всъщност, в това се заключава и цялата ми работа. Аз издигам МАН, т.е. желание да достигна Твореца 10 пъти повече, отколкото е било в началото, в моята точка в сърцето, което означава, че съм си свършил работата!

Всичко това все още  се нарича „подготовка”, „занимание” с Тора и още не е изучаване. Но светлината сега започва да ме осветява с по-голяма сила и това вече е Обкръжаваща светлина 2.

Тя ме осветява по-различно по „пряката линия”, със силата на моя стремеж. Усещането за важността на Твореца се нарича Кетер, а собствената ми нищожност- Малхут.

Това е, аз вече действам относно целта, като строя своите желания по правата на двете крайни точки Кетер и Малхут: Творецът е на върха, а аз съм долу. Горе е отдаване, а долу –получаване.

Затова светлината идва към мен вече в друга, пряка форма, и започва да организира моите свойства.

Тя ми показва, кое вътре в мен е по-важно, и кое не е, поставяйки всичко в ред. Това е Обкръжаваща светлина  2, която идва да създаде ред и, съгласно този ред, започва да ме променя.

Това означава, че аз вече „уча” Тора и  изучавам какви изменения се проявяват в мен, следствие на обкръжаващата светлина.

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС”, 31.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→

С вас се намираме в система, която се нарича единствено творение, Душа, Адам. Тази система е създадена от Твореца. Ние сме съединени в нея с непрекъсната връзка, както органите на едно тяло. Нашата обща връзка, напълнила с живот тази система е светлина. Тя се нарича свят на Безкрайността, защото всичко в нея е безгранично и съвършено. В този свят на Безкрайност, където всичките му части са свързани с любов и напълнени с безгранична светлина, Творецът поставя смаляващ филтър и след това – още, и още, и всичко се губи за зрението.

Да кажем, съм нарисувал красива картинка, а след това съм наложил върху нея филм с мръсни и разхвърляни петна. А след това още един, и още един, и все по-силно се зацапва оригиналната картина и така: 125 слоя. Тези 125 слоя понижават свойствата на отдаване и любов, които ни свързват в системата със света на Безкрайността.

С вас се намираме в най-външния слой и въобще не чувстваме предишните. А в нашия слой системата за връзка е съвършено влошена. Вместо усещане за любов, което ни свързва  в света на Безкрайността, ние се ненавиждаме един друг, не чувстваме своята обща връзка, разделени, разединени, разбити.

От това последно състояние Творецът желае да ни върне към най-първото – светло и добро, за да може през всичките тези слоеве, всичките филтри, всичките светове (свят-олам, от думата олама-скриване) да се върнем обратно в Безкрайността. Затова Той ни вика и пробужда. Преди Той ни е развивал егоистически, за да ни научи повече да разбираме, повече да чувстваме и да управляваме живота си.

А когато  достигаме определена зрелост, Той  започва да ни придвижва и качествено. Вече не е достатъчно, така просто да се придвижваме, увеличавайки егоизма си.

Сега сме длъжни да се приближаваме към Него по свойства, като получаваме желания от този вид, а не просто да бъдат по-големи, както през цялата наша история. Затова нашият съвременен етап на развитие е толкова особен.

Ако ние се опитаме да сме подобни повече на вътрешния слой, където сме силно свързани един с друг, ние с това възбуждаме неговата светлина върху себе си и тя ни свети отдалеч като обкръжаваща светлина, О”М, а в нея ние се поправяме, за да се възцари между нас светлината на любовта и отдаването.

Откъс от урока по книгата „Шамати”, 28.05.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Единственото, което можем да направим в нашата духовна работа е да се включим в група, да се поставим под влияние на обкръжението.

Обкръжението притежава такава сила, че неговата големина няма особено значение. Важното е, доколко смятам това обкръжение за свое.

Да допуснем, че моите близки ми влияят повече, отколкото далечни за мен хора. Съществуват седем милиарда души, но не съм така подложен на тяхното влияние, както на влиянието на моите близки, които са, може би, само седем души.

Затова, ако човек си организира обкръжение, желаейки да получи впечатление от него, то му въздейства и анулира влиянието на останалото човечество, сякаш то не съществува.

За сметка на това, човек има сили, изясняване, по – голямо желание, в ръцете си има средство, с помощта на което може да напредва.

От урока по писмо на Баал Сулам, 28.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава да оправдаеш Твореца? Как се проявява този процес вътре в човек?

Отговор: Човек оправдава Твореца, цялото творение, целия процес на развитие и Висшето управление, когато той премине през всички 125 степени, зад които Творецът се крие. Когато човек приеме скриването в себе си, той анулира скриването на Твореца и вижда, че то е било там за негово добро, за да може да изгради собствен екран.

Въз основа на работа над скриването, човек постига разкриване, разбиране, усещане и знание. Така той се издига от животинско на човешко ниво.  Човек се скрива и затова не е нужно Творецът да се крие. Написано е „Защото Мойсей скри лицето си, той заслужи разкриването на лицето на Твореца.”

Човек може да види Твореца само в отразената светлина. Когато скриеш желанието си да получаваш, ти извършваш съкращение на него и така създаваш отразена светлина. Тогава, в отразената светлина,  разкриваш пряката светлина.

Откъс от урока по письмо на Баал Сулам, 28.05.2010

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок - No Comments→