С вас се намираме в система, която се нарича единствено творение, Душа, Адам. Тази система е създадена от Твореца. Ние сме съединени в нея с непрекъсната връзка, както органите на едно тяло. Нашата обща връзка, напълнила с живот тази система е светлина. Тя се нарича свят на Безкрайността, защото всичко в нея е безгранично и съвършено. В този свят на Безкрайност, където всичките му части са свързани с любов и напълнени с безгранична светлина, Творецът поставя смаляващ филтър и след това – още, и още, и всичко се губи за зрението.

Да кажем, съм нарисувал красива картинка, а след това съм наложил върху нея филм с мръсни и разхвърляни петна. А след това още един, и още един, и все по-силно се зацапва оригиналната картина и така: 125 слоя. Тези 125 слоя понижават свойствата на отдаване и любов, които ни свързват в системата със света на Безкрайността.

С вас се намираме в най-външния слой и въобще не чувстваме предишните. А в нашия слой системата за връзка е съвършено влошена. Вместо усещане за любов, което ни свързва  в света на Безкрайността, ние се ненавиждаме един друг, не чувстваме своята обща връзка, разделени, разединени, разбити.

От това последно състояние Творецът желае да ни върне към най-първото – светло и добро, за да може през всичките тези слоеве, всичките филтри, всичките светове (свят-олам, от думата олама-скриване) да се върнем обратно в Безкрайността. Затова Той ни вика и пробужда. Преди Той ни е развивал егоистически, за да ни научи повече да разбираме, повече да чувстваме и да управляваме живота си.

А когато  достигаме определена зрелост, Той  започва да ни придвижва и качествено. Вече не е достатъчно, така просто да се придвижваме, увеличавайки егоизма си.

Сега сме длъжни да се приближаваме към Него по свойства, като получаваме желания от този вид, а не просто да бъдат по-големи, както през цялата наша история. Затова нашият съвременен етап на развитие е толкова особен.

Ако ние се опитаме да сме подобни повече на вътрешния слой, където сме силно свързани един с друг, ние с това възбуждаме неговата светлина върху себе си и тя ни свети отдалеч като обкръжаваща светлина, О”М, а в нея ние се поправяме, за да се възцари между нас светлината на любовта и отдаването.

Откъс от урока по книгата „Шамати”, 28.05.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →