Духовният път не е много прост и се състои от възвишения и падини. Това не е гладък, асфалтиран път, а изпълнен с ями.

За да се преместиш напред, дълго ще скачаш на място и ще се натъкваш на всевъзможни проблеми и препятствия.

На всяка стъпка възникват някакви усложнения и спънки – ту гумите са спаднали, а двигателят не всеки път пали, бензинът свършва по някое време, а шофьорът заспива на кормилото и т.н. и т.н. Но какво да се прави! Такъв е пътят.

Или изведнъж твоето магаре – твоят егоистичен материал (на иврит хамор – магаре, от думата хомер – материя) – застава на средата на пътя и не дава на колата ти да премине.

Ти трябва да го преместиш от пътя. А опитай да преместиш магаре – биеш го, а то не помръдва, примамваш го с морковче – не тръгва, нужна му е по-сериозна примамка.

Докато не натовариш своето магаре върху себе си и не го прибереш от пътя, дотогава няма да се придвижиш напред. Или както съветват кабалистите: „ Дай му в зъбите!“

И така през цялото време възникват нови проблеми, докато на пряко на пътя не падне дървото на живота… Тогава ти идва да се изнесеш от шосето и да обяздиш това дърво.

А после облак се спуска над пътя. И какво да правиш? – гъста мъгла, нищо не се вижда. Къде да вървиш? – няма път напред, няма нищо…

Това е много трудна, особена, избрана работа – работа за човек – за този, който действително иска да бъде човек!

Избран път за избрани хора!

От урока по статия на Рабаш, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца | Add Comment →