За човека настъпва време да познае Твореца и поради това, Творецът леко се разкрива пред него, проявявайки своята доброта.

А после Той увеличава егоизма в човека, поради което на човек му се струва, сякаш Творецът е лош.

Творецът прави това, за да може човекът да се извиси над егото си и да  каже: „Всичко е добро – аз чувствам лошото само с егоизма си ”.

И тогава Творецът леко се разкрива в доброто, развивайки с това моя егоизъм, зад който Той се скрива повече от преди.

Човекът отново не се чувства добре, но той трябва да се издигне още по-високо над егоизма, чрез вярата над знанието и да разбере, че цялото зло се разкрива единствено в егоизма. А в действителност, Неговото управление е винаги добро.

Всъщност, колкото по-високо се издигам, толкова скриването се засилва повече. Но в мен има все по-голяма сила да се издигна над  егоистичните си желания и да разбера, че скриването съществува единствено спрямо моя егоизъм.

Когато премина в желание за отдаване – скриването изчезва. Т.е., не скриването изчезва – а ние се издигаме над скриването.

Всички тези етапи: двойното скриване, единичното скриване, разкриването – ние сами създаваме в обикновената, неизменна светлина.

Искаш да получиш светлина – извиси се над егото и получи светлина върху екрана, т.е., в желанията за отдаване. Разкриването на отдаващи желания в себе си – това именно означава да разкриеш Твореца.

Но пребиваването в скриване – това означава да чувствам, че не ми достига разкриване, отдаващи свойства.

Ти страдаш поради това, че в теб няма отдаващи свойства? – с това се мери степента на твоето скриване. И все пак, нараства ли скриването съобразно нашето развитие или изчезва?!

Аз израствам – и скриването постепенно изчезва, тъй като аз достигам до разкриване, а в мен остава по-малко скриване. По качество, обаче – то е по-силно и страдам повече от него.

Аз съм поправил част от желанието си и в него съм подобен на Твореца, достигайки разкриване, но в останалата част –  все още съм в скриване.

И там аз чувствам, колко ми липсва Той, как Той е скрит, защото аз съм толкова лош и непоправен.

И колкото по-високо се издигам, и колкото по-голямо е моето разкриване – толкова по-малко е скриването, все едно, да допуснем, са останали  някакви 10%?!

Но аз страдам заради тези 10% значително повече, отколкото заради 99%-те, когато съм бил долу… Това е моята „нечистотия”, тя е стерилност, но в очите ми изглежда като „нечистотия”. С цялата сила на 90%-то разкриване, сега  виждам, какво не ми достига.

Излиза, че степента на скриване намалява, но усещането за неговия недостатък нараства – докато не достигнем до пълно разкриване…

От урока по статията „Предисловие към ТЕС”, 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →