Обкръжаващата светлина влияе на човека според степента на желанието му към духовното, което той получава от кабалистичната група.

Това е заобикалящата го среда, която се намира на едно ниво с него, и той поема всичко от нея, както посаденото в земята зърно.

Самото зърно е мъртво. Само, когато го посадят в земята, то оживява благодарение на околната среда.

Без тази среда зърното не е живо – то е само информационен ген. Но, когато оживее благодарение на обкръжението, започва да му въздейства слънцето и всички останали природни сили.

Зърното трябва да има връзка с околната среда, за да започне общата висша сила да работи върху него.

Така е и с човека! Този, който не се поставя в правилното обкръжение, подобно на зърното, посадено в почвата, той не може да очаква духовен напредък. Това трябва да е ясно на всеки.

В зависимост от това, колко човек може да поема от обкръжението, той получава слънце и кислород, които започват да отглеждат от него „дърво”.

И тогава, тази сила ще усещат в него дори онези, които не могат да я видят със своите „материални” очи.

И тъй като всички заедно се намираме в единна обща система, те ще почувстват, че в нас е заложен истински и ясно усещащ се духовен заряд – светлината вътре в съсъда.

От урока по статия на Рабаш, 14.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →