Въпрос: Как човек може да извърши грях на най-първото ниво на двойното скриване (както се споменава в пункт 58 на „Въведение в учението за Десетте Сфирот”)? На този етап той даже не вижда духовното. Човек, за да прегреши, трябва да е способен да вижда какво прави.

Отговор: Кабала казва, че ти си престъпник от самото начало, роден си такъв. Всички сме престъпници! Но не е необходимо да бъдем залавяни, защото вече сме затворници, бидейки в този свят. Всичко, което можем да направим е да осъзнаем, че сме осъдени престъпници и такова състояние ни е дадено от самото начало. Ако някой пожелае да напусне затвора, той може да го направи, вратата е отворена. За да го направи обаче, човек трябва да промени себе си.

Нашите грехове и грешки ни разкриват колко противоположни сме на Твореца. Ако не ги преценяваме като такива, то значи няма никакви грехове или грешки. Това състояние се нарича „управление на възнаграждението и наказанието”. Възнаграждение е възможността да действаш в отдаване. Наказание е нейната липса.

Греховете са резултат на двойното скриване, грешките – на единичното. Първото скриване е, че „Няма друг освен Него”, а второто, че – „Той е добър и творящ добро”. Ако грешим и при двете състояния, това се нарича грях. Ако бъркаме само в едното, то това е грешка.

Затова е по-лесно да се поправят грешките. Поправим ли грешка, поправили сме половината грях и става по-лесно да го поправим напълно, защото грехът вече се е превърнал в грешка. Всъщност ние винаги коригираме грешките, тъй като дори греховете от начало да се превърнат в грешки, те се поправят напълно, когато започнем да отдаваме с намерение за отдаване. Това се нарича разкаяние от любов, не от страх.

От урока по “Въведение в учението за Десетте Сфирот”, 13.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Сутрешни Уроци | Add Comment →