Обкръжението ще ме удържа в мислите ми за духовната цел, ако аз се безпокоя за това, че всеки е мислил за нашето единство и тези мисли не са го напускали.

Тогава всички ще придобият това впечатление, ще се укрепят и ще се придвижат. Това е взаимното поръчителство, при което всеки се грижи другият да има всичко необходимо за духовното придвижване.

Ако се безпокоя, не само как да получавам от обкръжението, а и да укрепвам връзката между другарите, както майката по отношение на децата, това е достатъчно, за да може обкръжението да започне да ми влияе.

Преди всичко трябва да действам, така че да отдавам, да свързвам, да се грижа. Необходимо е да видя себе си по-голям от тях, за да мога да им влияя и да ги укрепвам. Какво още да направя за това. А после да съумея да се принизя, за да мога да получа от тях.

Това ще стане, тъй като ако влагаш в нещо, то ти става близко и важно, започвайки да ти влияе. Както родителите се впечатляват и зависят от своите малки деца.

От урок по статия на Рабаш, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →