Въпрос: Защо, откакто започнахме да изучаваме книгата Зоар, имаме толкова много възходи и падения и те са толкова силни?

Отговор: Сега, ние влизаме в процес на лечение и затова усещаме такива колебания в състоянието си.

Всеки път, когато усещам възход и падение, това е признак, че съм реализирал поредното решимо.

А колко решимот имам – аз не знам. Но съм длъжен да премина през всичките решимот едно след друго и не мога да прескоча и да пропусна нито едно от тях.

Аз трябва да реализирам всичките по своя пътя, по веригата решимот от тук до безкрайността. А пътят от тук до безкрайността – това е пътят на моето съединение с другите души в едно цяло, за да открия там самия Творец.

Затова, всички състояния, които преминавам са признаци за реализацията на моите решимот. И затова, с колкото по-голяма скорост човек усеща измененията, толкова по-добре. Но главното е да се продължава.

Тук трябва да действаме над разума. Трябва да бъде точно разпределено времето за учебни занимания, за разпространение, за работа в група, за съединяване с другарите.

Необходимо е, през деня да не забравяме за целта, напомняйки си за нея или със звънеца на будилника, или чрез съобщение по телефона, използвайки всички възможни средства, помагащи да се реализират още малко решимот, едно след друго – и така “грош по грош се събира голяма сума.”

Откъс от урока по Книгата Зоар, 02.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →