Въпрос: В книгите винаги има главен герой, около когото се развива цялата история.

Ако аз чета кабалистична книга и се опитвам да си представя всички тези сили вътре в себе си, там също ли има някаква централна сила и второстепенни, по-маловажни?

Отговор: Когато ти четеш кабалистична книга, не е важно до колко я разбираш, а твоето усилие.

В доховното разкриване има противоречие: от една страна разкриването става интимно, лично, в мен, но силите необходими за това разкриване съм длъжен да получа от другите, чрез съединението ми с останалите души.

Излиза, че едното противоречи на другото. На мен ми се иска да остана само с Твореца, с моето духовно желание, светлината, която се връща към източника.

Но ако аз искам да разкрия духовното, аз мога да го видя само в светлината на отдаването, а светлината на отдаването може да дойде при мен само чрез групата.

Получава се, че аз с точката в сърцето, духовното желание, чета книга и искам да изградя в себе си картина, каквато описва книгата. Но как мога да осъществявам своите изменения?

За тази практическа работа ми е дадено само обкръжението, групата. Само при нашата взаимна връзка, ако аз правилно се отнасям към тях, а те правилно се отнасят към мен, от нашето съединение ние издигаме молбата, МАН.

И вече в отговор аз получавам светлина свише, връщащата се към източника – правилното отношение, което ми позволява да видя това, което е написано в книгата.

Ето тогава започвам да се пренастройвам и виждам своята истинска връзка с останалите. Тогава вече нямам проблем да се съединя с тях.

Те всички се превръщат в мой свят, в който аз реализирам това, за което съм чел – аз чувствам свойството на отдаването във връзката с другите, връзката за която разказва книгата.

А за сега, все още, чувствам конфликт, който не мога да разреша. Аз съм съгласен с такива отношения: аз и Творецът, аз и книгата, аз и светлината, аз със самия себе се, аз и света, аз и групата. Но всичко трябва да започва с мен.

А тук е необходимо съединение между мен и останалите, за да мога да им служа, само за тяхно благо… това е нещо напълно неразбираемо за мен.

Как аз мога да превключа от себе си към другите и да не чувствам разлика между тях, разкривайки, отдавайки им своето сърце?

В началото аз се отнасям към книгата егоисточно, но после разбирам, че ми е необходима силата на отдаването.

А когато осъзнавам, че в мен няма и не може да има такова свойство, разбирам, че ни е необходима светлина, връщаща се към източника, за да мога да се пренастроя по книгата. 

Затова от нашето общо желание, получено от групата, ние издигаме МАН и в отговор получаваме светлината на поправянето и се отнасям към книгата по нов начин, мога се построя по нейните указания, т.е. сглобявам своето „лего”.

От урока по Книгата Зоар, 24.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →