Зоар, глава „Тецаве” (Заповед), п.18: И когато светлината ”буцина” започнала да свети в буквата „йуд”, то от частите на сиянието се  разпространили три точки на буква „йуд”… а средната линия станала двойна…

И се разпространили тези четири точки, и образували дворец… А в двете букви „хей” има във всяка само четири точки, а не са всичките девет, както в „йуд” , за всяка от тях има само по едно свойство от „йуд”, в едно –тох, в друго- соф.

Баал Сулам обяснява, че в буква йуд се съдържа всичко, вътре в нейната точка, създадена от Твореца „от нищото”.

Светлината и тази точка, създадена „от нищото” са две абсолютни противоположности, кръгла светлина и същата кръгла тъмнина срещу него.

Как светлината, която действа вътре в желанието, предизвиква в него проява на всевъзможни форми? Защо светлината не въздейства на желанието равномерно, когато се намират едно срещу друго?

Тайната е в това, че светлината действа на желанието не просто като добро на зло или като светлина на тъмнина, защото тогава тази малка черна точка „еш ми айн” (създадена от нищото ), просто би станала голяма.

Но в светлината е замисълът на Твореца да наслади сътвореното, желанието на Твореца да даде на творението не само напълване, но и вътрешно съдържание, да направи творението подобно на Себе си.

Това е светлина, която носи в себе си две качества, когато действа на тъмната точка. И затова тази тъмна точка започва  не просто да се разширява, а да се развива и в страни, и в резултат се получават такива форми, които се наричат букви.

От урока по книгата Зоар, 31.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Зоар, Кабала | Add Comment →