„Зоар”, глава „Ваеце”, п.133: …И тъй като тези НЕХИ се съединяват с по-ниския по време на малкото състояние (катнýт), то след това, по времето на голямото състояние (гадлýт), когато висшият връща на своето стъпало собствените НЕХИ от мястото на по-ниския, с тях към мястото на висшия се издига и по-ниският, който е прилепен към тях. Благодарение на това, по-ниският получава светлината на висшия.

Да предположим, че сме прочели някакъв откъс от «Зоар». За какво става дума в него? За връзката между душите, между частите на реалността – и за нищо друго.

Какво е разликата за мен, с какви думи се говори за нея – ХАГАТ, висшият, Лея… Във всички случаи, аз не разбирам какво се случва тук. Кабалистите вземат думи от нашия свят и обясняват съотношенията на силите в духовния – в напълно различна действителност.

Но аз, четейки всяка дума, трябва да си казвам: „Това е връзката между душите. Това е свойството отдаване, което цари помежду ни. И висшата светлина, изпълваща душите, т.е. нашите желания, и съединяваща ги в общ духовен съсъд. И това е Творецът, разкриващ се в творението. И творението, усещащо Твореца».

Зад всички тези думи, аз винаги трябва да виждам една реалност. Тогава за мен не е важно какви думи чета. Но аз чета, за да си кажа след всяка дума, че тук се говори за единство, за свойството отдаване, изпълващо цялото желание за наслаждение.

Но по-правилният, по-вътрешният начин е, през цялото време чувственно да усещам, че става дума за единство, връзка, любов, сливане, за единна реалност, за поръчителство.

А всички думи, само детайлно изясняват в мислите и разума ми онези усещания, в които се намирам. Така ще бъде значително по-леко и правилно да възприемаме всичко, за което четем в „Зоар”.

От урока по Книгата „Зоар”, 25.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →