Зоар, глава „Ваеце (И Якоб излезе)”, п. 51:… Излиза, че тя е като лъскаво огледало, което се грижи не за това да показва нейната собствена форма, а само формите на другите, тези които я гледат или тези, които стоят пред нея.

Тя е подобна на огледало също защото цялото свойство на огледалното стъкло е в неговия тъмен цвят от другата му страна. То отразява лъчите светлина и ако беше прозрачно никаква форма нямаше да се вижда в него. Такава е Нуква – цялата и сила е в нейния Масах, който задържа светлината да не свети от нея надолу. Без Масаха в нея нямаше да има изобщо никаква светлина.

Ние четем Зоар, но не я разбираме; четем я, но не чувстваме нищо. Накрая ние трябва да стигнем до състояние, в което въпросът „За какво е всичко?” ще ни потопи в отчаяние, разочарование, във вътрешно избухване и осъзнаване, че нямаме друг избор освен да се обединим и в това вътрешно единение да разкрием за какво говори Зоар.

Няма друг начин, няма друг път. Ние трябва да преодолеем тази бариера. Има много пречки на нашия път: леност, липса на разбиране и протеста на ума заради неговата невъзможност да разбере. Обаче, нищо от това няма значение. Нуждаем се от упоритост, която ще ни доведе до състояние на отчаяние и осъзнаване, че нямаме друг избор. Ние трябва да разкрием за какво говори Книгата Зоар точно тук в нашето единство. Това, което Зоар описва се разкрива само в единството между нас.

От ежедневния урок, 13/06/2010, Зоар

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →