Книга “Зоар”, глава „Ваигаш”, п. 126: Има небосвод над небосводите и този небосвод властва над нас.

Т. е. три небосвода, където десният и левият се намират един над друг, a средният небосвод властва над тях, съгласува ги и ги включва един в друг.

…” И под свода на техните разперени крила”, понеже те властват над тези, за които са предназначени…

Тъй като средната линия дели реално, осветявайки едновременно: т. е. дясната свети отгоре надолу, а лявата –отдолу нагоре. И затова дясното крило е уравновесено с лявото крило…

Как въобще може да се измери, равни ли са дясната и лявата линия? По количество, по тегло, по сила? Това са съвършено различни свойства. В нас няма възможност да се оцени това, според някаква външна мярка за измерване, както в нашия свят.

„Равни” – има се предвид, че се допълват един друг по такъв начин, че всяка от тях дава на другата всичко необходимо.

Хасадим от дясната линия напълно допълва Хохма в лявата линия. А Хохма свети в Хасадим толкова, колкото е способна.

Това означава, че те са равни. Т.е., те са партньори и всеки отдава всичко, само за да съществува взаимна връзка между тях в оптимална форма, което и се нарича средна линия. Затова те се считат равни.

Възможно е Хасадим да съставлява 90%, а Хохма само 10%, а на следващата степен съотношението може да бъде 70% и 30%, или 99% и 1%.

Но това се нарича равенство, тъй като всеки допълва другия толкова, на колкото е способен.

В тях има едно намерение, една мисъл, една сметка и затова те се наричат равни. В никакъв случай не е задължително съотношението между тях да бъде 50 на 50.

В духовното равенство означава, че аз допълвам теб с всичко, което ти желаеш от мен. И тогава сме равни.

От вечерния урок по книгата „Зоар”, 09.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →