“Творецът е добър и твори добро”. Трябва да приемем това като единствената аксиома в духовното. Свише не идва нищо лошо, проявява се абсолютното добро, светлината винаги се намира в абсолютен покой – целия проблем е само в съсъда, желанието на творението.

Т.е. всичко зависи от човека, от неговите усилия и подготовка. Самото действие може да бъде получаване или отдаване, намерението може да бъде „заради себе си” или „заради друг”.

Развитието ни започва с „получаване заради себе си”, с двойно скритие, с ло лишма. Действието е получаване, намерението – заради себе си. След това, благодарение на усилията, достигаме до степен „отдаване заради себе си”.

При прехода от „получаване заради себе си” в „отдаване заради себе си” се е изменило само механичното действие. Това сме в състояние да направим!

Над намерението ние нямаме власт, само светлината може да го поправи, но да изменим действията си от получаване на отдаване, ако е заради нас, можем!

И ние отдаваме, за да ни стане по-добре! Тази работа се нарича „купи си другар”.

Но за да преминем от „отдаване за да получим” към „отдаване заради отдаване” е необходимо да изменим намерението и затова е нужно въздействие на светлината, връщаща към източника.

Аз полагам усилия и извършвам действия, правейки всичко нужно в групите и обучението, но изменение в намерението се извършва само със силата на светлината.

И когато преминем към „отдаване заради отдаването”, степен на вярата, ли шма, възнаграждение и наказание, първо разкриване – по-нататък ние осъзнато издигаме себе си към степента „получаване заради отдаване” със собствени действия и чрез въздействието на светлината.

От урока по статията на Рабаш, 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →