Въпрос: Защо 90% от възникващите пред мен препятствия, са свързани с физическото тяло? (гладен съм, уморен съм и т.н.)

Нали материалното е по-малко важно от духовното, там има само една малка искра живот?

Отговор: Ти питаш: защо не са ни дали да работим с духовните желания, светлини, екрани, вместо с материалните?

Но, когато започнеш да виждаш света на вълните на отдаването, с лекота преставаш да забелязваш този свят. Той престава да бъде определящ за теб.

Ти оставаш да съществуваш в него, свързваш се с хората – но този свят губи собствения си смисъл, когато е откъснат от висшето.

Защото той е само следствие, отражение на духовните светове, които ти проектират реалността по този начин.

Има специална техника, когато във въздуха се прожектират обемни картини с помощта на лазерни лъчи. Изведнъж, в празното пространство се появяват различни фигури …

Чрез такива илюзорни образи се представя пред теб този свят, защото той е само отпечатък на съществуващото в духовното.

Егоистичното ни желание проектира нашия свят по този начин и засега, то може да съществува само в такава форма. И тази форма не изчезва до самия край на поправянето.

Рашби може да се намира тук, с нас и ще види нашия материален свят, макар самият той да е напълно поправен.

Тъй като този свят ще изчезне от нашите усещания, само след общото окончателно поправяне.

Този свят се отнася към общото желание за наслаждение. Това желание е егоистично, но то не е против Твореца. Това е просто желание на животното да живее и да получава наслаждение.

Затова, то не се смята за престъпление и тук няма какво да се поправя. Трябва просто да се използва животинското его и от него да се моделира желанието за отдаване – душата.

Откъс от вечерният урок по Книгата „Зоар”, 26.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →