През целия ни духовен път, ние трябва да вървим с вяра над знанието, защото придобиваме усещане за духовното, влизаме в обсега на Твореца, желаем да привлечем Неговите сили.

Именно това се нарича вяра над знанието, когато аз вървя не със затворени очи, а със силата на отдаването, не със своя разум и чувство, а с висшето стъпало.

Но аз вървя с нея по такъв начин, че приемам разума и усещанията на висшето, възвисявайки ги над своите, в противовес на моите собствени.

Тоест придобивам нови свойства, които са по-високи, логични. Само на мен, те не ми се струват логични.

Същото се случва с нас сега. Ние винаги се сблъскваме с един и същи проблем: аз трябва да се отнасям към своите другари и към целия свят според принципа „възлюби ближния като  себе си”.

Длъжен съм да ги обичам, да се обединя с тях, нещо да направя със себе си. Как е възможно това? На мен това не ми харесва, не съм способен да го направя.

И тук, следва да приема това условие, този закон за вярата над  знанието, да реша, че ще го изпълня.

Защото имам възможността да изпълня това условие и да го приложа на практика, дори без желание, както е казано: „Ще направим и ще чуем!”

Затова, както е казано в Тора: „разцъфтя тоягата на Моше”. Всичко това се случва със силата на благославянето свише, когато приемат разума на висшето стъпало, което означава – вървят подир Твореца.

Тъй като Творецът – това е по-високото стъпало, а не нещо отдалечено. Така малкото дете се учи от по- голямото: то с отворена уста, буквално лови всяка дума, всички движения, всички примери. Каквото и да му покажеш – то възприема всичко. В резултат на което се развива.

Ние трябва да направим същото, полагайки огромни усилия срещу нашата природа – да задължим себе си да се учим от висшето стъпало.

Това се нарича вяра над знанието. Същата тази сила, която аз придобивам от висшата степен, ми дава чувства, разум, всякакви знания и информация.

Само това се нарича вяра над  знанието, тъй като в сегашното си състояние, аз трябва да вървя срещу него. Но е ясно, че това е така.

Защото, на по-високото стъпало има по-голямо желание да се насладиш, и то е по-голямо в намерението си за отдаване.

Без съмнение, по-високото стъпало е противоположно на мен, то никога не ми се струва логично.

Висшият винаги се струва на низшия странен, объркан, постъпващ неправилно, защото висшето стъпало е обратно на мен, неразбираемо, и аз съм уверен, че висшият не е прав.

И само от опит, ние виждаме, че висшият не греши. Дори, ако неговото поведение ти се струва странно и нелогично, ти просто не разбираш неговите разчети. Но по време на целия път Той не греши.

От урока по Книгата „Зоар” от неделната глава, 11.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →