Има такова понятие като „сключване на съюз”, когато страните подписват задължение за добри отношения в бъдеще, ако отношенията се влошат, появяват се проблеми в отношенията и недоразумения, пламва омраза, на мястото на разбирането настъпва неразбиране.

Но даже ако аз попадна в състояние, когато ми се струва очевидно, че втората страна е станала мой враг, аз все едно ще се отнасям към нея съгласно договора, който някога съм подписал с него – като с приятел. В това се състои силата на съюза.

Кога може да се сключи такъв съюз? Ако ние сме близки, съвпадаме по свойства, то ние сключваме съюз. Той сега не ни е необходим, тъй като между нас цари разбиране, даже любов!

Но ние подписваме такъв договор за случая, когато ще почувствам опозиция, омраза – тогава аз ще се обвържа със сила да се държа към съблюдаването на старите отношения.

Тоест, аз мога да „падна” – да видя теб и себе си ненавиждащи се един  друг, но въпреки това, аз съм длъжен да се отнасям с теб както преди. Аз знам, че всичко зависи от мен и цялата действителност извън мен е единна и съвършена.

От тук и произлиза самото понятие съюз – аз се базирам на това, че всички промени стават само в мен: и добрите и лошите.

И за това, когато подписвам такъв съюз, аз се настройвам и се насочвам към това, че светът е добър и съвършен, а всички промени настъпват само в мен. На такава основа се сключва духовния съюз и той съществува вечно.

Такъв съюз са сключили нашите Праотци (старите кабалисти), поправяйки своята част от общата душа – което се нарича „Заслуга на Праотците”.

И ние можем да се възползваме от тази заслуга, ако се присъединим към тях и се върнем в състоянието на онзи съюз, който съществува между тях.

От урока по статията на Рабаш, 30.06.2010.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →