Въпрос: Как е възможно да се стремим към отдаване, ако ние не усещаме духовното, не виждаме пред себе си ясна целта, някакви си духовни обекти и форми?

Как мога да се ориентирам сред тях, да направя поне някаква крачка в тяхна посока, без да сгреша?

Отговор: Всичко това е вярно, ако говорим за външното. Но духовно се нарича вътрешният свят и трябва вътрешно придвижване, което се случва за сметка на нашите вътрешни изменения.

Избирайки обкръжението, което ще ми влияе, всеки път избирам какви ще бъдат моите следващи желания, промени. И постоянна проверка: придвижвам ли се или не, основана на това, за сметка на какво аз се придвижвам.

Получил ли съм егоистично напълване и удовлетворение от това, че нещо съм извършил, чул съм одобрение, почувствал съм гордост от самия себе си, повече усетил, повече разбрал – или се придвижвам, без да гледам на пустотата, във всичките тези егоистични желания, и готов да вървя, без да получавам в тях напълване, а за сметка на друга сила.

Каква е тази друга сила – аз не знам! Това е силата на отдаването, любовта, която изисквам да ми се даде. Тази сила е невъзможно да се получи от групата – групата може само да ми внуши важността от нейното получаване. Но самата тази сила е длъжна да дойде от Твореца.

И тогава изведнъж започвам да усещам в себе си цялата вътрешна лаборатория – и не се нуждая от никакви външни образи.

Аз започвам да виждам, че всичките тези градации на свойствата и тяхното изясняване се осъществяват вътре в мен. А какво се случва отвън, за мен не е важно.

Също виждам духовната цел вътре в мен – в това да работя само с горивото на любовта и отдаването! Аз искам, моите желания да се напълват от обкръжаващата ни светлина, а не пряко напълване – усещане на отдаване, а не насищане със светлина.

И се получава така, че аз отстранявам всички тези съмнения : къде е тази висша цел и как мога да я постигна?! Понеже сега чувствам, че тя се намира вътре в мен и аз проверявам и я  оценявам по онова, от какво се напълва моя духовен съд, от какво той получава жизнена енергия, какво чака – преситено напълване или само гориво за работа?

И в такъв случай аз вече не чувствам, че ми липсва каквото и да било зрение и външни признаци по пътя на духовното – а всичко това се намира вътре в мен.

Когато човек постепенно премества своето внимание от външните параметри към вътрешните – това е онзи същия преход, по който можем да проверим себе си, доколко ти си се приближил до махсома – границата, отделяща ни от духовния свят (ниво).

Понеже човек започва да се управлява (манипулира) отвън, с помощта на Твореца, с помощта на групата така, че може да работи не заради това, за да израсте съгласно своите егоистични критерии, а по-високо от знанието.

Той започва да работи с някаква чужда енергия, която не е имал по рано. Неговото тяло, машина, започва да работи от само себе си, като ”вечен двигател”- това означава, че той вече е започнал да получава енергия за отдаване, която му служи за гориво.

От урока по статия на Рабаш. 28.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →