Въпрос: За кого аз моля светлина, възвръщаща към източника – за моите сякаш поправени другари, или за себе си?

Отговор: Човек моли, изхождайки от дълбоката вътрешна потребност на желанието. Желанието трябва да бъде за обществото. Нали ако говорим за достигане на духовното, то в духовното няма лична сметка с никого.

Няма такова нещо, че в духовното съществувам аз. Аз – това е общност на души, в които съм включен. И затова човек не може да остава там сам, откъснат от другите.

Така че за какъв живот той моли сила? Сила на живота – за общо тяло на една душа.

Значи той е длъжен да моли за сила, за да отдава на това тяло. Целият му живот се определя от това колко той отдава на общата система.

Затова даже ако молитвата му е предизвикана от желание да получи сили, тази молитва е за това да има сили у него да отдава на общото тяло на душата. И затова моли ли се той за всички или моли за себе си – това е една и съща молитва.

Когато говорим за това, че има „молитва на единия” и има „молитва на многото” – това е все още непоправена молитва. Няма друга молитва освен „молитвата на многото” – молитва за обществото.

Но докато човек все още не се намира в напълно поправено състояние, той изцяло моли за себе си, а частично за обществото. Съгласно това го поправят, коригират неговото направление, за да се чувства къде по-добре, къде по-зле, и така го довеждат до правилната молитва.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Колкото повече се стремим към светлината, толкова по-добро ще бъде нашето бъдеще, тъй като самите ние предизвикваме нейното разкриване.

Светлината все по-силно осветява този свят и тези, които вървят към нея, усещат това състояние като добро, а останалите – като лошо.

Отначало светлината развива целия свят (нашата Вселена, Земното кълбо и всичко, което има върху него) до неживи, растителни и животински стадии, отглеждайки само егоистичното желание.

Това е материалното развитие, което е възможно най-много до нивото на животното – така светлината развива материята.

Но когато егоизмът израстне на животинско ниво, няма накъде повече да расте и започва да усеща своето пълно безсилие, чувствайки себе си в задънена улица, а напред е само тъмнина.

Така светът идва до криза и отчаяние. Всичко това става под въздействието на светлината, която показва, че с нищо повече не може да се напълни нашето желание за наслаждение.

Да, ние никога и не сме могли да го напълним. Само сме се надявали на бъдещето и през цялото време сме се стремили към него.

Но когато бъдещето е престанало да ни свети, и напълно сме изчерпали своето желание на животинския стадий, ние не усещаме повече никакви перспективи за развитие. Защо, за какво?

И тук човечеството се оказва като пред стена – без никаква цел и надежда за бъдещето.

Затова сега се разкрива науката Кабала, която ни обяснява за какво е направено всичко това. За да можем ние самите да станем партньори на светлината и да достигнем степента на Човека, подобен на Твореца.

Това е нашият следващ етап на развитие – да се повдигнем от животинското ниво до човешкото.

А това е невъзможно без осъзнаването. Малхут от светът на Безкрайността накрая идва до завършване на замисъла на творението, замислено от Твореца, който иска творението да узнае за Него, да стане независимо, подобно на Него.

И сега творението започва да реализира този висш замисъл.

Ние с вас сме първото поколение, пред което се разкрива този особен информационен ген (решимо), отнасящ се към човешката степен,  и сме задължени да го реализираме.

Затова светлината, която действа сега в този свят, ще бъде винаги във вреда на егоистичното желание, за да ни помогне да се повдигнем над него.

А от друга страна, светлината ще помага на тези хора, които искат да реализират в себе си този „ген на отдаване”.

Творецът се е приближил към нас… Той ни е разкрил книгата „Зоар”, науката Кабала, световната криза – цялата ситуация и всички средства, позволяващи ни да разгледаме тази нова посока на развитие  и да го изпълним.

Необходимо е само, сами да се стремим към светлината и ще видим Неговото добро.

Откъс от урока по статия от книгата “Шамати”, 21.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - No Comments→

Цялото зло ни е подготвено още с разбиването свише. Затова как можем да говорим за Творението, че то прегрешава, ако това е създание на Твореца, резултат от Неговитe действия?

Каквото и да прави човекът, то винаги ще бъде следствие от Твореца. Винаги може да се посочи източникът, от когото идва всичко.

А и Той сам признава, че е създал Зло и само Зло – „Аз създадох  Зло!” (”Барати ецер ара!”).

Единствено свободната воля, позволяваща ни да избираме между доброто и злото и да изискаме от Твореца поправяне на Злото в нас, се реализира чрез обкръжението.

Обръщайки се към групата, човек открива,че има в него „празно пространство”, което не принадлежи нито на Твореца, нито на творението – „клипат Нога”. В него няма нито добро, нито зло, а ти го определяш със свободния си избор.

Работейки в група, ти започваш да виждаш, че има нещо оставено на теб от Твореца за вземане на решение. Това е особена точка – твоята независимост.

В нея ти ще се наричаш човек, ако започнеш да създаваш от тази „бяла”, свободна точка  образа на Твореца, ще вземеш  решение, че желаеш да станеш  като Него.

Но ти си длъжен още да разкриеш тази точка. Засега в теб се разкрива решимо (спомен) от разбиването.

Тази  точка вече е зачатък на екрана, който ти си длъжен да изградиш от решимо. Тя се разкрива в работата ни с групата.

С вътрешните си усилия, ние разчистваме нападението на всевъзможни обвивки(клипот) и различни навици – и изведнъж откриваме под тях нещо, непринадлежащо на Твореца. Това действително е чудо.

В тази точка човек е длъжен да каже: „От мен зависи целият свят. Аз го накланям към добро или зло – чрез своите решения във всеки миг”.

Тогава, през цялото време, човек стои като въжеиграч върху въжето, и всеки път е длъжен да взема ново решение на страната на доброто, за да не падне от въжето. Това значи, че във всеки момент той избира да върви по пътя на истината.

Затова Баал Сулам казва, че пътят към Твореца е много тънка нишка и човек, ходейки по него, трябва много да внимава  да не се отклони нито вдясно, нито вляво.

Но всичко това е при условие, че той разкрива точката в началото на въжето – своята свобода на избор в работата с обкръжението си.

А след това всички следващи точки, по които той върви, са точките на правилното му съединяване с обкръжението, което той избира, реализирайки свободната си воля.

Чoвек сам строи това въже от точки, които разкрива. Той сам ходи по него,  като всеки път накланя себе си и целия свят към добро.

Всъщност пред него не съществува нищо – нито точката , която той разкрива, нито въжето от тези точки – правият път към Твореца. Защото пътят не се разстила от Твореца до нас.

Ние получаваме само решимот, който са останали на всяко стъпало при спускането отгоре надолу. Но въжето не съществува – самите ние го построяваме отдолу нагоре. В крайна сметка именно то се нарича „човек”.

Всички тези парцуфими, които ние пресъздаваме отдолу нагоре, не са парцуфимите, съществуващи при слизането отгоре надолу.

Наистина, изкачвайки се по стъпалата, ние разкриваме всяко стъпало 620 пъти по-голямо, отколкото е било при спускането надолу. Това е съвършено друга степен – ние самите я строим.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как да изразя любовта си към другарите, ако не се намирам все още в духовния свят?

Отговор: Трябва да се покаже на всички, колко внимателно възприемаш всичко, че си постоянен в стремежите си да достигнеш духовното, че желаеш да участваш в работата, в разпространението, готов си да се съединиш с другарите и да ги обичаш – доколко ти влагаш себе си.

Ти трябва открито да покажеш пример и с това да пробудиш останалите.

Погледнете как действаме в този свят с децата си. През цялото време им показваме пример, подтиквайки ги към действие. Ако искаме малкото дете да ни се усмихне – ние му се усмихваме.

И така трябва да се действа по отношение на другарите. Ако аз правя нещо за него, то в следващия момент се впечатлявам от неговата реакция.

Даже, макар да се престоря, че съм вдъхновен духовно, но това престорено вдъхновение да го запали и той да започне да се пробужда. А пък аз от неговото вдъхновение се пробуждам наистина.

Започнах от лъжата – а чрез него се вдъхнових истински! Затова си построявам обкръжение, за да приемам неговите желания като закон за себе си.

През цялото време аз влияя на обкръжението, показвайки своята любов към другарите, важността на целта и готовността да променя себе си – а в отговор получавам от него всички тези съставни, за сметка на които достигам Твореца. И аз ги получавам с толкова пъти повече, колкото са хората в групата.

Аз получавам от групата поправените сили, които ги няма в мен!

От урока по статията на Рабаш „За любовта към другарите”,23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

“За любовта към приятелите”

1. За какво ми е нужна любовта към приятелите?

Любовта към приятелите, това е връзката между душите.

“Аз” е моята душа, “приятел”, това е чуждата душа, а “любов”, това е такава връзка между нас, когато той става за мен и аз за него по-важен, отколкото всеки един сам за себе си. Аз трябва да усещам желанията му по-близки от своите – това се нарича любов към ближния, както към самия себе си.

Но това не е усещане на материалните желания от нашия свят и тяхното обслужване, а съединението на нашите желания за достигане на Твореца.

Т.е. аз строя съвършено нова духовна конструкция – общата душа Адам Ришон, която преди това никога не е съществувала и която е много по-висша от всичко материално.

2. Защо съм избрал именно тези приятели, а те – мен?

Нима аз съм избирал тези приятели? Силата свише ме е довела в тази група . Откъде започва моята свобода на избора?

Ние сами строим своя избор – всеки един, през цялото време, проверявайки за какво ни е необходимо да се съединим с приятелите.

– Виждам ли аз в тях, а те в мен точката в сърцето – желанието да се съединим и да достигнем сливане с Твореца?

– В каква връзка трябва да се намираме, за да Го разкрием между нас, съгласно закона за подобието на свойствата?

3. Длъжен ли е всеки един от приятелите открито да проявява любовта си или е достатъчно тя да бъде скрита в сърцето му?

Всеки трябва да прояви открито любовта си към групата. С това той ще увеличи любовта в сърцата на приятелите, а след това той самият ще се впечатли от тях. Ако той е притежавал само своята сила за любов към приятелите, то сега той ще получи сили от всички приятели в групата.

Винаги трябва да се помни целта на групата – сливането с Твореца.

Кабалистичната група се основава на любовта към приятелите, защото това е трамплин за достигане на любов към Твореца.

Затова сме длъжни да покажем един на друг примери за любов към ближния.

4. Трябва ли да знаем какво именно не стига на всеки приятел, за да го напълним, или е достатъчно в общи линии да обичаме приятелите?

Достатъчно е в общи линии да обичаме приятелите, за да бъдем уверени, че на приятелят ни не му стига мотивация, поддръжка в пътя, вдъхновение, усещане за важността на Твореца и групата и доколкото е възможно да му обезпечим всичко това.

От урока по статията на Рабаш “От любов към другарите”, 23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Зоар, глава “Ваикра”, п.156: „…Тринадесетте свойства на милосърдието зависят от “йуд”, т.е. от горното крайче на “йуд” – Кетер, в който се намират тринадесетте изправления Дикна.

И затова “йуд” включва “вав-далет”, посочвайки с това  ЗОН вътре в нея, от които се образуват ИШСУТ, и Бина отново става Хохма.

И от тук излизат всички мохин, и те са съвършенството на всичко, тъй като напълването “вав-далет” в гематрията е “йуд”, т.е. те са важни, както и самата тя.“

Въпрос: Зоар разказва много за буквите. В какво се състои връзката между определенията на буквите, които описва Зоар, и буквата, като символ на въздействието на висшата система върху нас?

Отговор: Това е едно и също. Буквите, това са духовни съсъди, чрез които светлината ни въздейства. Можем да говорим за светлината, наричайки я с някоя буква: “йуд”, “вав”, “далет”.

Буквата -това е свойство на светлината, което тя е придобила, преминавайки през нея, за да ни въздейства по определен начин. Буквата е, също така, свойство на духовния съсъд, който се е уподобил на светлината, за да я усети.

Съгласно закона за подобието на свойствата, не е възможно да се усети светлината, ако аз не бъда подобен на тази форма, в която тя ми въздейства. Да допуснем, че светлината преминава през “вав” и ми въздейства. Тогава аз също трябва да придобия свойството “вав”, да приема формата “вав’, за да бъда свързан със светлината.

Понеже аз самият правя подобие на “вав” от своя материал, аз ставам вече не “вав”, а следващата буква – “далет”. Така е, защото моят материал е друг.

Излиза, че от една страна, имаме “йуд” – Хохма, която показва в своето изписване от три букви, в каква форма можем да я възприемем: когато имаме “вав” и “далет” и далет се уподоби на вав.

Но нали далет и вав са две различни букви? Вярно е, те са различни, но са подобни една на друга.

Понеже те са създадени от различен материал, те приемат такива форми. И затова съществуват толкова много форми на буквите, въпреки че всяка една форма -това е отдаване.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 23.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Баал Сулам пише в “Предговор към ТЕС”, п.2, че съществува един най – известен и мъчителен въпрос, който всеки в света си задава: “Какъв е смисълът на нашия живот?”

Той помита всички други вопроси и съмнения във връзка с изучаването на Кабала. Годините живот, които ни струват толкова скъпо, които ни причиняват толкова мъки и страдания, за да завършат неизбежно – кой се наслаждава от тях, или на кого доставям наслаждение аз?

Виждаме, че нашият живот завършва без каквато и да е полза и резултат. И колкото повече се развива човечеството, толкова по–ясно разбира това. Затова в днешно време, разочарованието и депресията са първи проблем в света.

Във всички поколения, много хора са се опитвали да отговорят на този вечен въпрос, но и досега, той стои пред нас със своята сила и мъчителност, заварвайки ни неподготвени, изгаряйки разума ни и потъпвайки ни в прахта. Тъй като той отрича собственото ни “Аз”. С това човекът не може да се съгласи, защото то засяга вечния корен на неговата душа.

Ако не ставаше дума за нашата вечна същност, бихме могли да изоставим този въпрос, като изключим своя разум с помощта на наркотици или антидепресанти. Но въпросът за смисъла на живота не се отнася само за годините на земното ни съществуване.

Въпросът: “Защо  съм създаден?!” – произлиза от моята основа и ме насочва към първоначалния ми корен, от който мога да науча, за какво съм създаден. Засега успяваме да използваме известната на всички ни хитрост – да се отдадем на потока на живота без да разсъждаваме.

По всякакъв начин се опитваме да се самозалъжем, но ни е все по- трудно да съществуваме по схемата: раждане, училище, университет, работа, деца, старост, смърт. Ние нямаме избор.

За да реша този въпрос, аз трябва да сменя обкръжението, което ми помага да се забравя и да скрия въпроса за смисъла на живота, с обкръжение, което ще ми помогне да го открия и по–бързо да намеря отговора му .

Откъс от урока по статията “Предговор към ТЕС”, 24.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - 2 Comments →

Ако ти не виждаш в другарите си силен стремеж към духовното и не се впечатляваш от обкръжението, не се вдъхновяваш за отдаване – значи ти самият не влагаш от себе си в него. Започни да влагаш от себе си в другарите и ще видиш, как в отговор на това – те ще ти повлияят.

Това е много проста формула! Аз се включвам в група и заедно с всички достигам до състояние, когато ние започваме да си влияем един на друг.

Този наш кръг се превръща в духовен съсъд (кли), в който се обединяват всички наши желания към духовното, всички точки в сърцата, а над тях е анти-егоистичният екран, нашето взаимно отдаване.

Сега, когато всички ние си влияем един на друг, трябва да проверим, дали го правим заради отдаване на Твореца? Ако да – то ние имаме екран и отразена светлина. И незабавно ни се разкрива висшата сила, според подобието на нашите свойства.

Аз -> група -> душа – това е формулата!

Откъс от урока по статията на Рабаш “За любовта към другарите”, 23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Всичко произхожда от АВАЯ (юд-кей-вав-кей) – обща, единствено съществуваща система и всичко започва своето начало от корена – крайчето на буквата „юд” (куцо шел юд).

Това е Кетер, „същество от съществото” (еш ми еш). Там има светлина, има и желание (кли) – „нещо от нищото” (еш ми аин), които се разпространяват заедно.

Светлината въздейства на желанието и то приема различни форми, т.е. желанието да се наслаждаваш през цялото време мени своите свойства по подобие на светлината.

„Зоар” обяснява как всички свойства излизат от светлината, създаваща желание да се наслаждаваш – „нещо от нищото” и как светлината работи над това желание.

Това действително е симфония на развитието – въздействие на светлината върху желанието, недостатък на напълването, който се изменя под влиянието на светлината, приемайки различни форми и свойства, включвайки в себе си свойствата на светлината, своите предишни форми, влияещи на следващите състояния даже през няколко стъпала.

„Зоар” ни обяснява, как само от двете сили – желание за отдаване и желание за наслаждение – произлиза цялото многообразие на творенията. И всичко това е пряко свързано с нас – нали в нашия свят също няма нищо освен две сили черно и бяло, единица и нула, добро и лошо.

Не е важно за какви нива говорим. Цялото мироздание, всички наши впечатления, всички наши чувствени образи и картини на възприятието на реалността, всичко това се състои от две сили.

Тези две сили кабалистите са съумели много красиво да ги обяснят във формата на букви. Впоследствие, когато гледаме тези форми, те оживяват, напълват се с духа на живота.

Ти започваш да разпознаваш вътре в буквите какви са тези свойства, Творецът и творението, свързани по между си, как взаимно се преплитат и проникват един в друг, в какво направление, по какъв начин, в какво се сливат заедно, а в какво все още не, какви ограничения има.

Ние нямаме думи, с които да изразим тези отношения. Но буквата, символът, ти дава модел. И тогава, възприемайки този модел, ти включваш в себе си цялата съвкупност от чувства, отношения и всичко съществуващо вътре в буквите.

А в буквата има всичко. Тя само ни се струва като проста форма, но тази простота включва в себе си хиляди предишни форми, които тя е приемала в своето низхождение отгоре надолу.

В Кабала всичко произлиза от насъщната необходимост. От самата природа на устройството на човека и неговите възприятия. Кабалистите са видели, че няма друга възможност да се изрази връзката между Твореца и творението, освен с помощта на такива символи, букви.

От урок по Книгата „Зоар”, 23.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - No Comments→

Изучавайки кабала, ние влизаме в контакт със самата светлина.

Тъй като, съединявайки се с желаещите същата цел и учейки заедно, ние активно се включваме в Малхут на света на Безкрайността, където всички хора се намират в своето вътрешно единство, като едно цяло.

И понеже, ние желаем да съществуваме в такова състояние активно, ние притегляме към себе си скритата светлина от това съвършено състояние и с това, ускоряваме своето духовно развитие.

Това се нарича да станеш Исра-ел – стремящ се “право към Твореца”, който “ускорява времето” и със своето учене, сам притегля към себе си светлина и я заставя да се разкрие.

А също “освещава времената” – т.е. иска, светлината да го насочи към отдаване (святост – това е свойството отдаване).

Получава се, че учебните занятия в кабалистична група ни дават в ръцете “юзда” или “кормило”, с помощта на които ние можем да управляваме себе си – своите форми на развитие и неговата скорост, ставайки независими от светлината.

Но от друга страна, светлината е много силна, и в нея има програма за развитие на всеки от нас и на всички нас заедно.

Затова, опитвайки се сами да ускорим своето развитие, изведнъж започваме да чувстваме, колко сме зависими от тази светлина, от нейното пробуждане. Само с нейна помощ можем да се придвижим.

Светлината ме издига и спуска, пробуждайки в мен желание да се развивам, за да направя от себе си човек “подобен на Твореца” и да се издигна от животинското ниво, от целия този материален живот.

Аз самият чакам, кога светлината ще започне да ми действа и се готвя напълно да му се отдам, да мога още по – активно да се включа в учебните занятия, в групата, в разпространението, да разреша всички въпроси, които съм натрупал по време на тъмнината и скриването.

Получава се, че аз съм този “петел” от притчата за петела и прилепа, които очакват разсъмването. Аз очаквам светлината да дойде и да освети пътя ми, и се радвам, че светлината идва.

А “прилепът” е този, който не е подготвил себе си за идването на светлината и възприема пробуждането свише обратно – като тъмнина.

Намираме се в един свят – всичките 7 милиарда човека. Но този, който се готви за идването на светлината, разкриването на Твореца, чувства, че всичко, ставащо в света, е предназначено за разкриване на светлината.

А ако не се готви – то светлината, която се приближава към нас, се възприема като тъмнина.

И макар да се намираме в една обща система, само тези, които очакват идването на светлината, я усещат като желана, и за тях тя действително е светлина.

А тези, които не искат да се приближат към светлината, към любовта към ближния, към отдаването – ще усещат все по-голяма криза и проблеми в този свят.

Ние всички се намираме в света на Безкрайността, но всичко зависи от нашата подготовка – ние можем да почувстваме в него и безкрайната светлина, и безкрайната тъмнина, или въобще нищо – все едно съществуваме без съзнание, водейки само животинско съществуване.

Всичко зависи от нашето желание да станем човеци – т.е. “подобни” на Твореца в Неговите любов и отдаване.

Откъс от урока по статия от книгата “Шамати”, 21.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - No Comments→

Зоар, глава “Ваикра”, п.135: Седем небосвода отгоре, звезди и съзвездия във всеки от тях, надзиратели, наблюдаващи всеки небосвод.

Във всеки небосвод има колесници, една над друга, за да приемат върху себе си бремето на управлението на своя Господар.

И на всеки небосвод има колесници и надзиратели, различаващи се един от друг, едни над други, някои от тях – шестокрили, някои от тях – четирикрили.

От тези са четирилики, от тях – двулики, а от тях – еднолики. От тях е горящият огън, от тях е водата, от тях е вятърът. Както е казано: “Прави Той от ветровете посланници Свои, служители Свои – огън пламтящ”.

Силите се наричат ангели – на неживо, растително и животинско ниво спрямо човека. В този свят, човек съществува вътре в природата – нежива, растителна и животинска, създаваща му необходимата среда.

Същото е и в духовния свят, сред силите на нашата душа, освен на човешко ниво, има различни сили на духовно неживо, растително и животинско ниво, наричани «ангели».

С помощта на тези сили, аз формирам своето отношение към Твореца, желая да се насоча към Него, да намеря връзка с Него. Моята душа съществува благодарение на тях, това е нейното обкръжение. Така, аз напредвам.

Ангелите са силите на душата на човека, които той организира по същия начин като в този свят, за да съществува в своята душа. Той насочва всички тези сили към Твореца и осъществява съприкосновение с Него.

Те нямат нито свобода на избора, нито собствена реалност. Подобни са на силите на нашата природа – силите на притегляне, сили на взаимодействие между молекулите и атомите, между големите или малките тела. Всички те се наричат ангели.

Не си представяйте ангели с крилца, пърхащи във въздуха! Крилата, за които разказва “Зоар” – това са покрития, екрани, които те донасят на човека. С помощта на тези сили, човек постига собствената си реализация, и тогава има сила на екрана – това се нарича “ангел с крила”.

Но нашето отношение към него трябва да бъде същото, както към природата на този свят. Всичко, което ме заобикаля в нашия свят, освен хората, всички други сили – това са ангели. Всъщност, аз винаги искам да ги организирам така, че да ми бъде комфортно. Същото е и в духовното.

Откъс от урока по Книгата «Зоар», 21.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Книгата Зоар е разкрита само в нашите времена, тъй като сега вече сме преминали през неживото, растителното и животинското нива на нашето развитие и сме достигнали до човешкото ниво (човек, „адам” – от думата „едоме”, която означава „подобен” на Твореца). Затова, сега ние чувстваме криза, безпомощност, отчаяние и разочарование в живота ни. Затова именно Книгата Зоар ни се разкрива: така че, ние да можем да осъзнаем нашата връзка, да постигнем същата система на обединение между нас, такава каквото съществува в Малхут на Безкрайността, където всички ние сме свързани като едно цяло.

Първият етап на поправяне е наречен „не прави на друг това, което мразиш”. Това е нивото на Хафец Хесед (да не искаш нищо за себе си), „възнаграждение от страха (трепета)”. Вторият етап на поправяне е дори по-висок – това е нивото на „обичай ближния като самия себе си”, „възнаграждение от любов”, получаване с цел отдаване. Ние тепърва трябва да извършим тези поправяния и те двете се осъществяват в отношенията между хората.

Тогава Творецът се разкрива в нашите правилни взаимоотношения до степента, в която ние обичаме и отдаваме на ближния, както е написано „От любов към ближния, към любов към Твореца”. Нито едно поправяне не може да бъде извършено по никакъв друг начин, освен чрез осъществяването му в група от Кабалисти (т.е. тези, които желаят да постигнат нивото човек) .

Във взаимоотношенията между тях те изграждат система на Малхут на Безкрайността, тъй като искат да почувстват Светлината на Безкрайността, Твореца в нея. Книгата Зоар  трябва да ни даде силата за това, желанието за вътрешно постигане. Затова, когато четем Зоар, трябва да се опитаме да сме в намерението, че всички сме едно цяло, че нашите точки в сърцата, желанията за духовното са обединени като едно. От тези общи желания ние изграждаме нашите духовни съсъди, Шхина, Малхут на Безкрайността, в които ще почувстваме Твореца.

Трябва да почувстваме, че всички сме заедно, като авторите на Книгата Зоар – групата на Раби Шимон,  и в тази система на свързване ние трябва да се опитаме да си представим, за какво ни говори Книгата. В крайна сметка, единственото нещо, за което е писано в Книгата Зоар е връзката между нас. Въпреки че, това е описано в различни форми и образи, които изглежда, че са от този свят, единствено силите на нашата душа са описани в Книгата Зоар.

От ежедневния урок по книга Зоар, 21.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Баал Сулам пише в статията си „Поръчителство”, че всички стремящи се към Твореца са един народ, което се нарича Поръчителство.

И Тора (светлината на изправяне) е била дарена едва, след като всеки е бил попитан, съгласен ли е да приеме върху себе си изпълнението на заповедите за любов към ближния, както е написано: „възлюби ближния като себе си”, т.е. да се грижим за другите не по-малко, отколкото природата ни заставя да се грижим за себе си.

Това е условието, при което можем да притеглим светлината на поправяне към себе си. Само, ако разкрием, че искаме да се обединим, ще дойде светлината и ще изправи нашия духовен съсъд.

Поръчителство – това е когато представляваме едно тяло, един организъм, всички зависим един от друг, издигайки се над нашите желания.

Затова всеки е длъжен да има анти-егоистичен екран и да се намира в духовния свят на степен отдаване (хафец хесед), а към материалния си живот, да се отнася към като необходимост за духовния подем.

Всеки напълва другия и разбира, че е длъжен да бъде свързан с него, целият му живот е заради това, точно както клетките на тялото.

Всяка клетка и орган в тялото живеят, за да изпълняват своята функция по отношение на общия организъм.

Смисълът на живота – това е любов и отдаване. И когато ние усещаме такава връзка помежду си – това се нарича духовен живот!

Ако поискаме така да се съединим, ще получим сила това да стане!

От урока по статията на Баал Сулам „Поръчителство”. 18.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

„Цел на групата – 2”

Рабаш пише в статията  „Цел на групата – 2”, че човек е роден да обича само себе си и затова, не е способен да направи ни най-малко движение, без да има собствена изгода.

Но, без да отстраним от себе си егоистичната любов, е невъзможно да достигнем до сливането с Твореца, до подобие на Неговите свойства.

Затова е необходима група, в която да се събират желанията и силите на всички, и всеки да може да използва тази огромна обща сила за промяна на своето егоцентрично желание, което не му позволява да достигне целите, за които е роден.

Прозорец в новия свят

Творецът – това е силата на отдаване и любов, заличаване на самия себе си. Затова на мен ми е нужна група – като външна, странична сила, която работи като лост, позволяващ ми да преобърна своята природа.

Кабалистичната група – духовен усилвател

Групата – това е модел на духовното пред теб. Тя ни е дадена в материален вид, но със своето отношение към нея като към събиране на души, а не на тела, ние я преобразуваме в духовна.

Оставете своите магарета да пасат в ниското

За да мога да залича себе си пред групата, аз трябва да видя достойнствата на другаря си, а не неговите недостатъци. Трябва да видя в него духовната, божествената точка:

1/ Защото това иска Творецът!

2/ Той е особен, велик, защото в него има част от Твореца.

3/ Той е избран да бъде мой партньор в духовния път. Когато го е създавал, Творецът е знаел, че само с  него аз мога да Го достигна.

Точки на входа в духовното пространство

Точката в сърцето – това е Творецът във всеки от нас! И Той се намира във всеки човек в света!

Но в другарите по кабалистична група Той присъства открито. Нали затова Той те е довел при тях, при тези духовни точки, за да се съединиш с тях, и чрез тях – да отидеш при Него.

Ти трябва да бъдеш благодарен за това, че ти е дадено такова средство.

Filed under: Духовна работа в група - No Comments→

Въпрос: Защо през цялото време говорим за връзки между нас и не говорим за връзка с Твореца?

Отговор: Сега става дума за реализацията на нашата задача и затова отделяме такова голямо внимание на връзката между нас.

Крайната цел е сливане с Твореца по закона за подобието на свойствата, което означава за нас да станем „Човеци”, Адам (т.е. „подобни на Твореца”).

Затова ни е необходимо да подготвим своя духовен съсъд (кли) и да го направим подобен на висшия. Този съсъд трябва да бъде един за всички, където всичките му части се съединяват като един човек с едно сърце.

В него се съдържа цялата ни ненавист, завист, честолюбие, високомерие и жажда за власт. Трябва да се издигнем и съединим над всичко това, за да станем подобни на Твореца и да достигнем сливане с Него.

Струва ни се, като че ли Творецът е някъде извън нас, но в резултат, Той се разкрива вътре в този общ духовен съсъд, който ние изграждаме помежду си.

Затова, за да има правилно виждане, ни е нужно да можем да се възприемем като намиращи се на едно място. Ние изграждаме тази област, за да разкрием Твореца! Тя се намира именно там, където се съединяваме един с друг, над своя егоизъм.

Нашият егоизъм ще остане долу, а над него – ние изграждаме връзката между нас. И ако нашата връзка бъде действително здрава, основана на силата на светлината, възвръщаща към източника, то в нея ще разкрием Твореца (Боре), което означава „ела и виж”(бо-ре)

И не, че Той се намира някъде високо в небесата, а аз  правя нещо тук долу, за да Го разкрия на небето.

Аз Го разкривам именно вътре във връзката между душите, между органите на духовното тяло, като напълващ го с вътрешна светлина.

На хората им се струва, като че ли ние отделяме Твореца и говорим само за съединение един с друг, защото вътрешно не са готови да се съгласят, че има връзка между нашата работа, обучението, разпространението, съединението един с друг и Твореца.

Всеки възприема Твореца като нещо високо и е готов да се съедини с него, а с другия човек – не. Но те не разбират, че това е едно и също.

По-дълбоката вътрешна връзка между хората се нарича „Творец”, свойството на отдаването, но природата на човека не му позволява да се съгласи с това…

От урока по статията на Баал  аСулам „Поръчителство”. 18.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Творец - No Comments→

Въпрос: От време на време попадам на вашите обсъждания относно състоянието на групата и на всеки един поотделно, и съм поразен, какви сте неизправни все още, колко сте низки, доколко групата все още не е група, без приятелство, къде е вашият напредък?

Отговор: Благодаря ви за въпроса, вероятно от него ще разберете и своето състояние. Колкото по-високо се издига човек, толкова той и неговата група му изглеждат все по-порочни и слаби.

Защото висшата светлина О”М  им свети и те виждат себе си спрямо все по-висши степени.

А когато говорят за себе си, то на страничния слушател му се струва, че и той се намира с тях, на същото ниво и дори по-високо, тъй като не вижда в себе си такива проблеми, а измерва себе си, относително нивото, на което самият той се намира!!!

Казано е, че „по правите пътища на Твореца могат да вървят само праведниците”, които след всичко порочно  в себе си, което им се разкрива, оправдават Твореца, който им разкрива такива състояния, тъй като, ”Няма никой, освен Него”.

За пример, погледнете как народа на Израел греши на всяка крачка в Тора и в своят духовен път! Виж също ”Горящият храст в Коцк” и др.

На тези отстрани им се струва, че са по-добри от тези, които отдават всичко от себе си за духовното развитие. Защото в тях няма трите линии, да вървят над себе си, въпреки здравият смисъл.

И както е казано: ”Мнението на Тора е обратно на мнението на властелините” (даат Тора афуха ми даат баал абайтим). Тяхното неправилно (земно, егоистично) разбиране на нашите състояния, ги отделя  от нас, което е най-добре за двете страни.

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Когато душите достигат съединение една с друга, човек разкрива нова реалност.

Съществува разлика между единното тяло и тялото, разделено на отделни части, въпреки че тези части са живи и всяка една усеща своето съществуване.

Сега чувстваме себе си, живеещи в нашия свят – това е нивото на съществуване на всяка част, несъединена с другите в единен организъм.

Дава й се жизнена енергия и тя оживява, подобно на орган, изтръгнат от тялото, но съхраняван , за да се присади в друг организъм.

И така, съществуват “готови за присаждане органи”, на които се поддържа живота, за да не паднат по-ниско от животинското ниво. Тези органи усещат себе си, като намиращи се в нашата реалност. Това сме ние.

Ако ние, някоя група от тези органи, желаем да се съединим помежду си и молим за това, тогава нашето общо желание (молитва, МАН) привлича свише (от висшето ниво) силата, която ни съединява.

Тогава, в нашето съединение, ние усещаме духовната реалност, подобно на едно тяло, чиито органи са започнали да се съединяват и целият организъм вече живее един друг живот, а не този, който всеки един от тях е живял, стараейки се да поддържа своето животинско съществуване.

Ние се издигаме, от животинското, на ново ниво на съществуване – човешкото. Усещането на този общ живот, на всички “органи на тялото” (обща душа), се нарича духовен свят.

Предишното ниво, сега, дори не се счита за живот, защото вече не съществуваме всеки за себе си, а обезпечаваме жизнена енергия един на друг и тогава, светлината ни дава съвършено друго съществуване.

А предишния живот, на животинско ниво, вече ни се струва изключително низш и ненужен.

Той ни е нужен само поради това, че присъединяваме към себе си други души, които все още съществуват в нашия свят на животинско ниво – нови желания, които все още не са участвали във връзката между нас. И тогава те също се издигат.

Но за нашия духовен живот, който сме постигнали в даден момент, това по-ниско ниво не е нужно, защото ние вече се намираме във висшето измерение.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 18.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Анализирайки своите желания, ние трябва да проникнем в тях много дълбоко, за да разберем, че те, заедно с егоистичните им намерения, произлизат от Твореца.

Трябва да достигнем самата дълбочина на осъзнаване на желанието, и от нейния корен да разберем, откъде произхожда това желание.

И когато открием, че самото желание и неговото егоистично намерение ни е изпратено от Твореца, ние разбираме, че няма избор и ние повече няма към кого да се обръщаме с молба за неговото изменение, а само към Твореца!

А иначе човек няма нужда от Тора – той не крещи и не се обръща към Твореца. Той още не се чувства творение, над което властва висша сила, към която може да се обърне.

Нашето егоистично начало е ангелът, който ни приближава към Твореца. Ние получаваме удари и в резултат до нас достига, че за тях има причина, и че ги изпраща някой, който е над нас.

Може да се стигне до този извод с цената на страдания, а може – с помощта на учение, обкръжение и духовно развитие.

“Мъдрецът вижда бъдещето” – зараждащото се състояние, още преди да го достигне – и може да го измени.

Физическите страдания от този свят се превръщат в страдания от любов, когато аз привличам към себе си малко висша светлина, и в сравнение с нея, усещам своето състояние.

Тогава аз започвам да страдам от това, че в мен няма любов към ближния и любов към Твореца. Тук се намира и точката на нашия свободен избор.

Главното е, да се добереш до корена на страданието и да разбереш, че то преднамерено ни е изпратено отгоре.

И знак за това, че сме достигнали самата дълбочина и корена е ако ние разбираме, че няма избор и започваме да крещим на Твореца.

А ако ние все още свързваме своето страдание с всевъзможни причини в този свят и с самите себе си – значи, още не сме достигнали неговото дъно.

Аз се спускам все по – дълбоко и по – дълбоко в страданието, по неговите степени: алеф, бет, гимел (нежива, растителна, животинска) и мисля, че получавам удар от природата.

Но когато достигам последния му стадий, бхина далет, там аз разкривам, кой е неговия източник – над природата, в Твореца, като наказващ пръст на Твореца, и тогава аз Му крещя.

Но може ли да се ускори и смекчи този процес? – Може! Затова ни е дадена Тора, за да вървим не по пътя на страданието, а по бързия и лек път, и по собствено желание.

Аз организирам около себе си група, отгоре, чрез учене – притеглям светлина (например изучавам Зоар), и бързо постигам същия резултат.

Това се нарича пътя на Тора. Разликата между двата пътя е в хиляди години страдания.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Зоар, глава’’Вайкра”, т. 87: Доколкото Тората е излязла от Бина, първите скрижали също са написани от Бина.

Казано е: „начертано е на скрижалите”. Чети не начертано (харут), а свобода (херут).

Това е истинската свобода, понеже представлява мястото, от което зависи свободата. Тъй като свободата от всички лоши сили се достига само с помощта на светлините на Бина.

В Тората няма спорни неща, в които да не се свеждат всички неща в едно цяло – към Малхут, и да не се стичат в един общ източник – в Есод.

Ние сме материал на творението, желание да се насладим, да напълним себе си. То може само да получава. Ако неговото намерение е само да получава за себе си, това е намерение, а не желание, и ние го наричаме „зло”.

А желанието – това е материал, който не се променя, за него не може да се каже, че е добро или лошо.  Определя го намерението – добро ли е то или лошо. И в него е нашата свобода  да избираме.

В желанията, намиращи се в нас, на неживо, растително и животинско ниво, ние нямаме свобода на избор, в тях нищо не можем да променим.

Това се потвърждава все повече от всички научни изследвания. Единствената възможна промяна е на човешко ниво, в намерението, което е над желанието.

Само по себе си, желанието е създадено от Твореца и ни е дадено в неизменящ се вид. А намерението над желанието ни е дадено изначално егоистично, „за себе си”, и ние сме длъжни да постановим, че това намерение е лошо, доколкото е насочено срещу обединението, срещу отдаването на ближния, отдаването на Твореца.

Но намерението може да бъде и обратно, „заради другите”, отдаване, и тогава то се нарича „доброто начало’’.

Тоест „злото начало” и „доброто начало”, доброто и злото, се определят по намерението, а самото „начало” е неизменящо се желание.

Това намерение е само на ниво човек. Намерението да се уподобиш на Твореца се нарича добро, а противоположното на Него – зло. То се реализира в обединяването или отдалечаването от другите.

Затова, от своите намерения аз трябва да избера само онези, в които имам свободата на избор да се присъединя към другите в общо намерение за взаимно отдаване, чрез което ние ще се уподобим с Твореца.

И само тук аз определям доброто или злото – или относително своят егоизъм, или онова, което постановява Твореца.

Затова, ако желаем да изправим себе си, това може да направи само Бина – висшето свойство за отдаване.

Идвайки към желанието за наслаждение, тя изменя лошото му свойство в добро, тоест намерението за получаване в  намерение за отдаване.

От урока по книга Зоар, 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Намерение - No Comments→

Въпрос: При четенето на книгата Зоар, моят разум през цялото време си представя картини извън мен.

Как мога да помня, че всичко това произтича вътре в мен и става дума за връзка между нас?

Отговор: Право да си кажем, това е без значение, „Каквото не прави разумът – прави го времето”. Времето за учене и сближаване с другарите.

Ако човек по време на урока (с главата), не може да мисли за целта (сърцето), – нека слуша своето сърце.

Главното е – да удържаш през цялото време мисълта си за това, какво ти желаеш да усвоиш от изучаваното. Без това Тора не действа.

Тора въздейства съгласно намерението на човека, както е казано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора като подправка към него”.

Имаш ли в себе си зло начало? Донеси го – тогава ще получиш Тора, като подправка към него (средство за неговото изправяне).

А ако нямаш в себе си злото начало, с какво ще ти помогне подправката? Кабалистите ни дават прости примери.

Имаш ли супа? Искаш ли към нея да прибавиш пипер, сол и всевъзможни подправки? – Заповядай! А ако ти нямаш супа, с какво ще ти помогнат пиперът и солта? Сами за себе си те са отвратителни.

В нашият случай: ние трябва първо да сготвим „супата”. Без нея подправките са излишни. Даже да искаме, няма да можем да ги ползваме.

В процеса на приготвянето на супата – групата, тогава възниква необходимост от подправките – за да ни съедини Светлината. Тора е нужна само на онези, които имат (открито) зло начало.

Затова, към четене на книгата Зоар и към всички наши занимания, ние сме длъжни преди всичко да подходим с правилно намерение, знаейки какво желаем, т.е. да подготвим своята зла природа.

Ти имаш ли какво да изправяш, в теб има ли зло начало – ще получиш за него изправяне. А ако не откриеш в себе си злото – длъжен си първо да го намериш.

Ако се чувстваш праведник, Тора не е за теб, тя е  за грешниците – за да ги изправя.

Затова, по-големият от другите разкрива в себе си по-голям егоизъм, по-голямо зло – и той има какво да изправя.

И затова, не е важно доколко човек разбира по време на занятията. „Не умниците изучават Тора” (ло ахахам ломед). Важното е – той да чувства, че има какво да изправя във връзките с другарите си.

Защото трябва да се съединим в едно желание, душата на Адам, трябва да станем братя – по цел.

И макар сега да се ненавиждаме, не искаме и се пренебрегваме  един друг, но  разбираме, че целта е – съединение.

Затова, ние чакаме да дойде светлината, да ни върне към източника. Тогава ще станем едно цяло желание и между нас ще се разкрие Творецът.

От урока от книга Зоар 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→