Каква е разликата между света на Безкрайността и нашия свят?

В света на Безкрайността всичко съществува в единно затворено пространство, където всички ние сме заедно, всичко е общо, всичко принадлежи на всички и на всеки. Няма разлика между мене и другите, между принадлежащото на мен и принадлежащото на другите. Всичко съществува без всякакви граници.

А в нашия свят е обратно. Всичко е напълно разделено и човек – иска или не – през цялото време пази своите граници.

Той трябва да разруши тези граници, за да може поне малко да се сближи с другия, а след това, отново се затваря в себе си, като че ли природата го тегли обратно. И отново иска да се сближи с другите – и отново се затваря.

Затова, докато не сме достигнали Безкрайността, съществува един много важен принцип в нашата духовна работа.

На този принцип се основава работата на система за електрически трептения, състояща се от кондензатор и индукционна бобина, съединени в електрическа верига.

Ако подадем енергия на този контур, тя минава първо през кондензатора, а оттам – в бобината. После отново влиза в кондензатора и пак отново – в бобината. По този начин тя може да се върти в тях.

Този принцип важи не само за електрическите вериги. Защото това, което се осъществява в един механизъм в природата работи също в цялата природа и в различни нейни части, само че в различна форма в зависимост от типа на системите : физически, биологични, обществени /отношенията на човека с обществото/.

Затова, отношенията между мен и групата трябва да се строят на същия принцип: въодушевлението и важността на целта, които се създават в мен, аз предавам на групата, а когато аз се сривам, то получавам от групата това въодушевление, което съм вложил в нея при това умножено по мощността на групата. По този начин ние работим, въртейки се в затворена верига.

Откъс от 9-ти урок на конгреса «Зоар 2010», Ню Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →