Съществува указание да се започне изучаването на Тората с Тора, Мишна, Талмуда, а след това да се изучава Кабала.

Това е вярно, ако вие вече сте се удостоили с изучаването на лишма, т.е. напълно сте поправили себе си.

Но преди всичко трябва да постигнете поправяне на своята душа.

С тази цел ние съществуваме, това е основната ни задача в нашата работа.

Затова именно ни е дадена Тората (поправящата светлина), както е казано:”Аз съм създал егоизма и съм дал Тората, като средство за неговото поправяне”.

А редът за поправяне е такъв: отначало, по-най краткия и ефективен път, достигаме ”лишма” (достигаме свойството отдаване и любов, излизане в духовния свят), а след това ти вече си свободен да се занимаваш с цялата Тора, защото придобитата вече душа ще те учи занапред.

Никой няма да може да те насочва какво да правиш. Ти сам ще виждаш всичко, ще разбираш и постигаш.

От урока от статия ”Предисловие към ТЕС”, 31.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Тора - No Comments→

Творецът изисква от нашите души обединение. Цялата неизправност е в това, че ние сме се отдалечили един от друг и се чувстваме чужди.

Поправянето е в това, да почувстваме себе си като част от едно тяло. И дори, не само като негови части, работещи заедно – това все още е недостатъчно.

Трябва аз да се включа във всеки и всеки – във всички останали – до безкрай! Като в холографска картина, където всяка част включва в себе си всички останали.

Ние, все още, не можем да си го представим чувствено, защото сме обратни на тази картина.

Смисълът на разбиването е бил именно в това, да се почувстваме напълно разделени и да не разбираме, как може да се включим един в друг, когато го няма моето Аз – как то се обединява с всички заедно и става единно цяло.

Когато се съединяват нашите точки в сърцето, илюзорната реалност на физическите тела изчезва и остават само нашите желания.

И колкото по – вярно всеки от нас се старае да си представи нашето съединение, с това той ще се приближава към истинския поглед над достоверно и единствено съществуващата реалност.

Трябва само да се приближим до нея и да я разкрием. И така, постепенно, ние ще се излекуваме от всички материални илюзии, които ни обкръжават.

Откъс от урока по Книгата “Зоар”, 30.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Защо Баал Сулам пише, че преминаването в природата на отдаването не е нищо повече от психологичен проблем?

Отговор: Психологичен проблем е да започнеш да се отнасяш към всичко в света като към преднамерено външно въздействие върху теб. После за нас ще се съединят заедно всички светове, но засега това е въпрос на психология.

Трябва да опитаме поне малко да се отделим от себе си, сякаш се гледаме отстрани и се оценяваме (при пияните има подобно усещане за раздвоение).

Главното е да проанализираме себе си и да кажем, че всичко, което ми се случва и в сърцето и в разума и въобще в живота ми – с всичко това Творецът ме напълва, управлява ме и играе с мен. Това не съм аз, това е Негова игра, а аз я наблюдавам.

Какво мога да направя? Целият съм във властта на вътрешното напълване, което Той ми дава. Но Той ми е дал още и една точка на «Архимед», за да наблюдавам от нея себе си и да кажа: «Всичко, което мислиш, всичко което чувстваш – идва от Него».

Въпрос: А как да се повдигна над тези състояния?

Отговор: Трябва да поискам от Него да измени природата ми. Той всеки път ми дава особени външни условия, а аз съм длъжен да Го моля да измени условията вътре в мен (моите свойства) и да ги приведе в съответствие с външните (свойствата на Твореца).

Например така, сякаш влизаме в място с особени външни условия, които не са ни по силите да издържим. Обикновено в такъв случай ние искаме да изменим обкръжаващата среда около себе си.

“Психологичното изменение” се заключава в това да разберем, че не външните условия трябва да изменим, а себе си по отношение на външните условия, защото тях не можем да изменим.

Можем да изменим себе си по подобие на новата среда и тогава ще ни бъде комфортно в нея! Това е психологично изменение – нов подход към тези изменения, които стават днес с човечеството.

А ние и днес, както във всички векове, желаем да изменим обкръжаващата природа и да устроим света според нашето разбиране.

Но ние влязохме в друга система и този свят (т.е. Твореца, който ни устройва всичко това) иска от нас ние сами да започнем да се изменяме в Неговата посока.

Около мен възникват нови условия: в света се спуска тъмнина, всичко се обърква, съкращава се, става непонятно и плашещо, но аз съм длъжен да моля да се измени не света около мен, а аз самия.

Откъс от урока по статия от книгата “Шамати”, 28.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Зоар, глава „Бехукотай”, п.24: …Защото справедливостта се поправя и допълва само с помощта на милосърдието.

Както е казано: „Чрез милостиня (праведност) ще бъдеш утвърдена”. Става дума за Кнесет-Исраел, т.е. малхут.

Тъй като само чрез праведността постига тя съвършенство. …И това става благодарение на пробуждането отдолу.

Какво означава МАН, молба, сълзи, милостиня, „порта на сълзите”, молитва?

Това значи, че аз искам да стана подобен на Твореца. Само при условии, че моята молба е само за това, аз пробуждам Зеир Анпин, и Той въздейства на Малхут.

Само, ако низшият желае да се уподоби на висшия, висшият може да му подейства, да го издигне на следващото стъпало, да му даде сили и разбиране, което означава да си висш.

Защото, какво още може да даде висшият? Творецът притежава само съвършенство, и може да ни предаде само нивото на това съвършенство -постепенно, в съответствие с нашите състояния.

Затова, няма за какво да молим Твореца, а само за възможност постепенно да станем подобни на Него, като всеки път все повече се сравняваме по свойства с Него.

Той няма какво да ни даде, освен нашето поправяне, за да станем наистина подобни на Него. Такава е нашата връзката с Твореца.

Затова, всички останали викове и сълзи, които проливаме в този свят, не водят до нищо. В продължение на цялата ни история виждаме, че това не помага.

Само, ако постигна „точката на превключване”, започвайки от нея и продължавайки по-нататък аз искам да стана подобен на Твореца, когато точно определям кой е Той, какво представлява, какво не ми достига, към какво действително се стремя, ако аз направя своето желание подобно на Неговото желание – това веднага ще проработи.

Именна това се нарича молитва на бедния, сълзи, порта на сълзите и милостиня.

Откъс от вечерният урок по книгата «Зоар»,15.03.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→