Въпрос: Ежедневните уроци се превръщат в навик. Как да се борим с това?

Отговор: Това е проблем, привичката притъпява вкуса и разрушава всичко, води до несериозно отношение. С това трябва да се борим с общи усилия! Иначе няма да можем да ускорим своето развитие и ще чакаме дълги години, за да влезем в духовното.

Невъзможно е да се промени тази система, тя вече съществува! И ти вече си включен в нея, просто трябва само да се присъединиш.

А според степента на участието си, изведнъж ще видиш, че тези другари, които са ти се стрували непоправени, всъщност представляват една изправена система. И само ти не си поправен.

Ти не искаш да се включиш в нея и затова ти се струва, сякаш около теб има други хора с различни желания. Но те не съществуват!

Ти изведнъж ще почувстваш, че си вътре в строга система, където само ти имаш собствен избор – да се пробудиш или не към духовното, за да пробудиш и другите. В отговор те ще пробудят теб. Такъв е законът за поведение в тази система, а освен теб – никой не е свободен!

Но доколкото ти не си готов и не желаеш да се включиш в тази система, пред теб действа целият този театър: другарите, различни хора, целият свят около тебе, цялата суета на света.

На тебе е дадена възможността да организираш тези сили около себе си така, че да те пробудят към духовното – за сметка на външното въздействие.

Използвай  дадените ти завист, ненавист, честолюбие, завиждай на околните, обичай ги и ги ненавиждай, пробуди се с всички средства, за сметка на всички дадени свойства.

Затова висшата система, Малхут в света на Безкрайността, ти се струва такъв свят, какъвто го виждаш сега около себе си! Ти може да си мислиш, че тя се намира в небесата? Тя не е на друго място – тя е точно тук, пред теб, но с изкривеното си виждане не я виждаш правилно.

От урок по статията на Рабаш „Любов към приятелите”, 23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как Ви се отдава да разбирате това, което е написано в Книгата Зоар? Споделете тайната…

Отговор: Аз виждам, а не разбирам. Аз просто виждам. Да допуснем, че ние стоим заедно с вас, в моите ръце има бинокъл, а във вашите – не, а може би имате лошо зрение.

Вие ме питате: „Какво има там, а какво – тук?”. Аз гледам с моите очи, а ако това е недостатъчно, поглеждам през бинокъл, телескоп или микроскоп.

Т.е. имам средство, за да видя и ви разказвам за онова, което виждам.

Вие не го виждате и за вас то е нещо съвършено ново, странно, съществуващо или не – това е неизвестно. Всичко за вас е непонятно, объркано, непривично.

Затова, трябва да придобиете тези прибори: “бинокли”, “телескопи”, “микроскопи”. А, за да ги придобиете, ви е нужна Висша светлина.

Тези прибори са екран, който ни помага да видим новия свят, Висшия свят.

Ние трябва само да привлечем към себе си Висшата светлина, а за тази цел, най-ефективното средство са съвместните учебни занимания в група от кабалистични източници.

Откъс от урока по Книгата „Зоар”, 23.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как да прекарам точката в сърцето си през групата, която работи като духовен усилвател?

Отговор: Има външни средства, които използваме: книги, група, учител, системата ни на обучение и връзка с целия свят. Такива са условията, които кабалистите са определили по отношение на нас.

Ако ги реализираме, като построим за себе си външни рамки и внесем в тази система желанието си към духовното, то желанието започва да расте.

В мен първоначално се намира само една точка в сърцето, която предавам на другарите си, получавайки от тях всички техни точки! И тази система на връзка между нас, между душите, вече съществува.

Всичко вече е подготвено предварително при спускането на световете от горе на долу, за подема ми от нашия свят до света на Безкрайността.

Трябва само да съумея да се включа в тази система: да принизя себе си, да видя всички останали поправени и да пожелая да получа чрез тях светлината на поправянето.

И тогава ще получа от всички останали техните желания за отдаване, които ще увеличат моето желание. Макар първоначално в мен да е имало само малка точка в сърцето, насочена неизвестно към какво.

Но аз влагам в групата, аз съм искал да вляза в нея – т.е. извършил съм действие по отдаване! И в отговор на това, съм получил от другите истинска сила, истинско желание за отдаване!

Изведнъж ще видиш, че наистина това искаш и цениш. И тогава при теб идва страха: «А ще мога ли да постигна отдаване на Твореца или така и ще си отида от живота?…»

Това все още са егоистични мисли, но те вече са за това как да постигнем отдаване! Това се нарича «ло лишма»: а) да се стремим към отдаване и б) да мислим за изгодата.

Получава се, че чрез групата ти получаваш вече по-вътрешно направление – към Твореца.

А когато се устремяваш към Твореца, ти се приближаваш към вярата, започваш да привличаш към себе си друга обкръжаваща светлина.

Не светлината се е изменила – всъщност ти си станал друг и затова светлината ти действа по друг начин. Сега тя може да ти даде свойството отдаване.

А когато придобиеш свойството отдаване, тогава започваш да се издигаш над егоизма си….

Ти си искал точно това от самото начало, но светлината е устроила всичко така, че сега то се е случило не чрез сила, а по твое собствено желание.

И изведнъж, ти започваш да чувстваш как те изпълва свойството вяра, т.е. свойството отдаване, тъй като вярата е отдаване, Бина.

Тя ти дава свобода от Егото ти! И не че тя те освобождава въобще от егоизма, но ти дава сила да се повдигнеш над него – това вече е над махсом.

Откъс от урока по статия 6 на Рабаш „Любов към приятелите”, 27.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→