Зоар, глава „Ваикра (Творецът ме повика)”, п. 129: …Жертвоприношението на бедния е най-малко: две гургулици или два млади гълъба. И ако не, той донася малко брашно и му е простено. В същото време е обяснено и казано „ Не презря Той, и не отхвърли молбата на бедния”, тъй като жертвоприношението на бедния е най-достойно от всички.

Тук се говори за човек – с каква степен на желание (Авиют),  той може да работи за отдаване. До степента, до която му се разкрива желанието за получаване , той взема по-дебелите и по-груби части от него, от лявата страна , и ако може да работи с тях, за отдаване, то той се нарича богат.

А ако  може да вземе само най-малките, най-слабите части от своето желание  и да ги принесе в жертва, тоест, да ги приближи до Твореца, то той се нарича беден. Думата „жертвоприношение” (курбан) произлиза от думата „приближавам” (лекарев).

Според това, каква част от своето желание за получаване човек приближава  до Твореца, като я използва за отдаване, той се нарича богат или беден. Богатият донася повече, а бедният – по-малко; всеки – доколкото е способен да работи със своето желание за отдаване.

„Жертвоприношение” се нарича желанието, което преди съм използвал за самонаслаждение, но сега приближавам до Твореца като го превръщам от получаващо в отдаващо. Заради това ново желание , аз се приближих до Твореца и направих още една стъпка напред по стълбата към сливане с Твореца.

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как висшият повдига нисшия по духовната стълба?

Отговор: Висшият преминава в своето малко състояние (катнут) и се спуска към нисшия, показвайки му себе си като малък.

Както когато ние играем с деца, трябва да сме равни с тях, да им дадем да спечелят, да успеят.

Ние създаваме контакт с тях като наставник, който се намира сред децата и се държи така, като че ли и той е като тях. А после започва да се променя по малко, за да видят в него пример на поправеното дете – образец на желаното поведение.

Но той трябва да им показва пример именно на дете, а не на възрастен, защото те няма да се научат от възрастния.

Те се учат само от  деца, защото, както е известно, средата въздейства само ако хората са равни.

Другарите са длъжни да са равни и тогава те могат да служат за пример един на друг. Но ако чувствам, че другарят е нещо повече от мен, той вече не ми е другар. Аз се уча именно от такива като мен.

Същото е и в духовното: висшият се спуска към нисшия и става във всичко като него. И затова се съединява с него.

Нисшият не се променя пред висшия – сякаш са равни, и ето защо се съединяваме като равни. И след това, висшият може да се повдигне сам и да повдигне нисшия заедно със себе си.

За да се повдигне с висшия, нисшият трябва да отмени своите получаващи желания (АХАП), но да остане съединен с тях наравно с отдаващите желания (Галгалта ве-ейнаим).

Когато висшият се спуска към мен, аз вече не го чувствам като висш – той става като мен.

Ако двуметров човек играе с дете и заедно с него се радва и огорчава, държейки се като дете, детето не го възприема като възрастен. То мисли, че той е такъв, каквото е и то. Иначе между тях не би възникнал контакт.

Истината е, че аз не мога да се съединя с никого, ако той не се намира на една степен с мен, на същото ниво, точно с тези свойства – не повече и не по-малко. Тогава между нас възниква връзка, а иначе – не!

Както във вълните с високи честоти, за разлика от дългите вълни, ако си излязал малко от предела на честотата, връзката изчезва.

Така, за духовната връзка ни е необходимо да достигнем абсолютно точно съответствие – не повече и не по-малко,  на едно ниво. Иначе не възниква контакт, единият няма да проникне вътре в другия.

Откъс от урока по статията „Въведение в коментарите „Сулам””,25.05.2010

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок, Образование - No Comments→