Анализирайки своите желания, ние трябва да проникнем в тях много дълбоко, за да разберем, че те, заедно с егоистичните им намерения, произлизат от Твореца.

Трябва да достигнем самата дълбочина на осъзнаване на желанието, и от нейния корен да разберем, откъде произхожда това желание.

И когато открием, че самото желание и неговото егоистично намерение ни е изпратено от Твореца, ние разбираме, че няма избор и ние повече няма към кого да се обръщаме с молба за неговото изменение, а само към Твореца!

А иначе човек няма нужда от Тора – той не крещи и не се обръща към Твореца. Той още не се чувства творение, над което властва висша сила, към която може да се обърне.

Нашето егоистично начало е ангелът, който ни приближава към Твореца. Ние получаваме удари и в резултат до нас достига, че за тях има причина, и че ги изпраща някой, който е над нас.

Може да се стигне до този извод с цената на страдания, а може – с помощта на учение, обкръжение и духовно развитие.

“Мъдрецът вижда бъдещето” – зараждащото се състояние, още преди да го достигне – и може да го измени.

Физическите страдания от този свят се превръщат в страдания от любов, когато аз привличам към себе си малко висша светлина, и в сравнение с нея, усещам своето състояние.

Тогава аз започвам да страдам от това, че в мен няма любов към ближния и любов към Твореца. Тук се намира и точката на нашия свободен избор.

Главното е, да се добереш до корена на страданието и да разбереш, че то преднамерено ни е изпратено отгоре.

И знак за това, че сме достигнали самата дълбочина и корена е ако ние разбираме, че няма избор и започваме да крещим на Твореца.

А ако ние все още свързваме своето страдание с всевъзможни причини в този свят и с самите себе си – значи, още не сме достигнали неговото дъно.

Аз се спускам все по – дълбоко и по – дълбоко в страданието, по неговите степени: алеф, бет, гимел (нежива, растителна, животинска) и мисля, че получавам удар от природата.

Но когато достигам последния му стадий, бхина далет, там аз разкривам, кой е неговия източник – над природата, в Твореца, като наказващ пръст на Твореца, и тогава аз Му крещя.

Но може ли да се ускори и смекчи този процес? – Може! Затова ни е дадена Тора, за да вървим не по пътя на страданието, а по бързия и лек път, и по собствено желание.

Аз организирам около себе си група, отгоре, чрез учене – притеглям светлина (например изучавам Зоар), и бързо постигам същия резултат.

Това се нарича пътя на Тора. Разликата между двата пътя е в хиляди години страдания.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→