Започнали сме нашата работа върху изграждането на Кабалистична група. Ако през деня, ние мислим за статията на деня, която учим, ще видим огромна промяна в нас. Когато толкова много сърца и желания действат според метода на Баал Сулам, стремейки се към целта и изяснявайки я, самото действие вече ни обединява.

Заедно ние привличаме Светлината, която започва да действа върху нас и ние чувстваме огромни промени. Тези промени, обаче, може да изглежда, че са към по-лошо. И какво от това? Тяхната цел е да ни научат, че напредването става над нашия егоизъм, над нашето желание да получаваме наслаждение и да чувстваме егоистическа награда.

Работих много усилено, но на следващия ден почувствах дори повече тежест в сърцето, моята собствена незначителност, слабост, равнодушие, омраза и безразличие. Въпреки това, аз трябва да стана и да продължа да вървя. Това е подобно на скитането в пустинята, описано в Тора. „Открил си своето зло? Чудесно! Сега ще научиш как да го поправиш и да продължиш пътя.”

От урока по статията „Цел на обединението-1”, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Няма по-голям празник от празника на получаването на Тората. Ако не беше Тората, ние щяхме да водим животинско съществувание „дотогава, докато се върти земята”.

Но ние получихме възможността да използваме висшата сила и с нейна помощ да преминем във висшето измерение, да продължим нашето съществуване, нашият живот в духовното измерение.

От този свят, от тази реалност, която сега усещаме, ние можем плавно да преминем в ново състояние, в друг свят, в друго измерение, несвързано по никакъв начин с планетата Земя и с тази Вселена.

Ние можем да разкрием себе си съществуващи във вечна, съвършена, пълна с хармония форма, без ограниченията на материалния свят.

С помощта на висшата сила пред нас ще се отвори изход от нашия свят, от този оскъден живот, към съвършено съществуване.

Средството за този преход от нашето измерение към висшето се нарича „Тора” – особена сила, която постепенно ще ни изменя към нови състояния и според степента нашите промени, ние плавно ще преминаваме в него.

Докато всички мои „земни”, тоест егоистични свойства, не се променят в духовни, алтруистични.

Човек получава възможност да премине към вечно и съвършено съществуване. Затова получаването на такава възможност се явява като най-важно събитие в нашия живот, истински празник!

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как през целият ден да работим над построяването на кабалистичната група – съдът, който ние приготвяме да запълним със светлината на Твореца, с Неговото разкриване? Как да оценяваме своето състояние и на цялата световна група?

Отговор: Всички послания на Твореца, получени от нас чрез Баал Сулам и Рабаш, трябва да се разбират като едно обръщение – призив към обединение.

Това състояние, точката на контакта, която Рабаш разкрива и ни разказва какво тя включва в себе си. Но да стигнем до нея е възможно само съвместявайки в себе си всичките противоположни свойства.

Доколкото ти не си съвършен, тези свойства ти се струват различни. Но колкото повече се занимаваш с това, толкова по-скоро ще видиш как всичко се свива в една единствена точка, която се нарича единство.

В тази точка на единство се сливат: ти, Твореца, твоите усилия, групата, изправянето на злото начало, величието на целта и собствената нищожност, намерението за отдаване и под него егоистичното начало – всичкото се обединява в едно цяло.

Не трябва да се отделя един абзац и да се приковаваме върху него. Всеки е длъжен да работи над цялата статия през целия ден – да я прочете няколко пъти, да направи кратък конспект.

И изведнъж ще откриеш, че този кратък план може да разглежда темата от различни страни.

Но главното – това е самото занятие! То притегля към нас светлината, завръщаща ни към източника.

От човека не се очакват правилни и успешни изводи и колкото по-нататък се придвижваме, толкова по-малко успяваме в разумните заключения, ще се почувстваме все по-вече разбити и на нищо неспособни.

Струва ни се, че се движим в отрицателна посока, но това усещане ни дава светлина, която идва при нас и ни пробужда!

Всеки ден трябва да си поставяме нова задача, която всеки да изпълнява в продължение на целия ден. И ако някой не изпълнява тази работа – той вече изпада от нея.

На следващият ден той вече няма да може да продължи с останалите, та нали ние се придвижваме последователно от състояние в състояние.

Аз не мога да прескоча през няколко състояния, хвърляйки се в движещия се влак.

Затова, ако сме се захванали с тази работа, то всеки ден трябва да се безпокоим, да я изпълним, без да обръщаме внимание на нашите настроения.

И трябва да си помагаме един на друг, за да не падне никой, понеже един паднал пречи на всички останали да разберат и усвоят всичко както трябва.

От урока по статия на Рабаш, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Откъс от статията на Рабаш «Цел на групата»: Ние сме се събрали тук, за да положим основите за изграждане на група, обединяваща всички, които желаят да вървят по пътя и методиката на Баал Сулам, за да се издигнат на стъпалото на човека, а не да си останат животни.

От тази статия трябва да извадим основните принципи:

1. Какво значи «да се съберем»?

2. Какво е «методика на Баал Сулам»?

3. Какво значи «стъпало на човека»?

4. За какво е създаден човека: за наслаждение или за трепет пред Твореца?

5. Условието за постигане на всичко това е подобие на свойствата на Твореца.

6. Самото желание да се насладиш не е лошо – то е материала на цялото творение. Зло желание (ецер ра) се нарича нашето нежелание да се обединим, да поправим разбиването на Душата на части – нашите частни души.

7. Ние не разрушаваме егоистичното желание, а само поправяме неговото намерение «за себе си» на намерение за отдаване «на другите». Тоест, в желанието си да получим, ние винаги сме противоположни на Твореца, а в намерението да отдаваме – се присъединяваме към Него.

8. Сливането с Твореца е в подобието на нашите свойствата с Неговите. Намерението за отдаване, ние постигаме в работа с група. Тази задача е постижима и може да бъде проверена, а създаденото от нас общо желание за отдаване се явява общата душа, която Творецът запълва.

9. Всяко наше състояние се състои от две противоположни, и в зависимост от степента на напредване, разривът между тях се увеличава.

Аз разкривам: а) все по – голямата нищожност на самия себе си и б) все по – голямото величие на целта.

Аз трябва да съединя всичко това в една точка и по този начин да почувствам разбиването на душите, за да заставя висшата светлина да ме поправи и между мен и другите хора да се възцари отдаването.

Това се нарича даряване на Тора – светлината на поправянето. А след това се разкрива и Даващият Тора – в нашето поправено отношение към ближния, в общия духовен съсъд (кли).

Откъс от урока по статия на Рабаш, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Буквите – това са свойства, които нашето желание приема, под въздействието на светлината, възвръщаща към източника.

Творецът е създал материала – нашето желание да се насладим. Това желание, под влияние на светлината, приема различни форми – свойства, подобни на светлината.

Сам по себе си материалът – това е желание за получаване на наслаждение, желание за напълване. Но с помощта на светлината, то приема противоположни на себе си висши форми – свойства на отдаване и любов.

И затова ние назоваваме тези свойства форми, доколкото те се отделят от желанията, изпъкват напред. Желанието придобива някакви външни форми, които могат да се разпознаят.

Защото, ако това беше просто материал, аз не бих го възприел. А до колкото той има някаква форма, аз я разпознавам: кръг, квадрат, правоъгълник – без форма аз не бих го разпознал.

Светлината, въздействайки на желанието за наслаждение, създава в него различни „изпъкналости и падини”, позволявайки му да отдели своите свойства на отдаване, които по начало не са вътре в желанието.

И затова наричаме тези свойства – форми. Какво означава „форма”? Материал, който в нещо е станал подобен на светлината, се нарича форма на материята.

Има общо 27 такива форми: 22 – това са буквите от „алеф” до „тав” и още 5 последни букви – манцепах. Защо? Защото от ЗАТ де Бина, частите на Бина, въздействащи върху нас, излизат 22 форми на отдаване: 9 от Бина, 9 от ЗА и 4 от Малхут. И още 5 крайни, ограничителни форми.

Затова има 27 форми, които нашият материал приема под въздействието на светлината.

Затова с помощта на тези 27 форми, ние можем да обясним какво прави с нас Твореца, какво Той иска от нас, по какъв начин можем да се уподобим на Него – в тези 27 форми, които ние приемаме под въздействието на светлината върху нашия материал. А засега, той е съвършено безформен – просто гора от желания.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво толкова особено има в усилието, че то ни променя?

Отговор: Усилието се отчита не в самите желания, а в стремежа ни да си изясним разликата между нас и светлината, т.е. между Твореца и творението.

Усилието е насочено изцяло към тази точка на творението, където се проявява различието между съществуващия (“йеш ми йеш”) и “възникналия от нищото” (йеш ми айн”).

През цялото време си изясняваме разривът, който първоначално е възникнал между Твореца и творението. Затова усилието е насочено само към изясняване на това, кой е Той и кой съм аз.

Такава е вътрешната същност на този процес, но за мен тя се въплъщава в по-осезаеми неща: получаване на светлината, издигане по степените или ново усещане, в по-външна форма спрямо желанието ми.

Но вътре действа само тази точка на качественото различие между Твореца и творението – акта на самото Сътворение, това единствено действие, извършено от Твореца.

Това е висшата тайна на това как от съществуващия (йеш) е произлязло нещо от нищото (йеш ми айн).

От урока по “Предисловие към книгата Зоар”, 10.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - No Comments→

Традиционната наука вече започва да се приближава към мироглед, сроден с духовния. В нея всичко се обединява, като всички граници изчезват и се пораждат такива явления, като химическа физика, физична химия и т.н.

Учените разкриват все повече нови сили, както задълбочавайки се в картината на света с микроскоп, разкриваме в нея нови елементи, но всички те принадлежат към един източник, общ за всички.

Всички форми на материята – положителни, отрицателни и неутрални елементарни частици – всъщност са израз на една и съща идея, на една сила, само че в различна форма.

Но все още не можем да видим природата “в средната линия” и винаги гледаме на нея или “отдясно” или “отляво”. А в средата, все едно че не съществува нищо – нула. Но всъщност, нула не може да има…

Накрая науката ще стигне до там, че ще разберем, че трябва да изследваме материята не отдолу нагоре, изхождайки от самата материя, а отгоре надолу!

Точно така, както става при изучаването на кабала, когато човек работи тежко, изследвайки своя материал – желанието за наслада, опитвайки се някак си да го напълни.

И в резултат, той стига до пълното разбиване, разкривайки че не може да направи нищо със себе си. И тогава той се обръща към висшата степен, и я моли да се разкрие!

Той иска да получи същата форма, както и висшия, за да може изхождайки от нея, да разкрие своята низша степен.

Съвременната наука се приближава към разкриването на факта, че ако не издигнем себе си – наблюдателя – на по-висока степен, няма да можем да разберем своята текуща степен.

В науката кабала този проблем се разрешава от самото начало, обяснявайки на човек, че като остава на своята степен той няма да може да разкрие нищо: издигни се по-високо и от там ще постигнеш силата, която те управлява, която те е построила и те води през всички състояния, които преживяваш!

Въпреки че науката все още не е стигнала до този финал на развитието си, тя все повече се приближава към него и в края на краищата ще разкрием, че сме длъжни да се издигнем на висшата степен, за да можем да разберем, каквото и да било.

Щом като цялата ни действителност се намира вътре в желанието ни, ако разкрием в нея хиляди явления, още хиляди нови елементарни частици в квантовата физика, то какво ще ни даде всичко това в края на краищата?

Няма да можем да съединим тези неща заедно, ако не познаем Силата, която управлява всичко. В това е същността на проблема: да постигнем висшата степен, която движи цялата реалност.

Науката кабала веднага поставя точно тази цел пред човека: да постигне Твореца – висшата степен.

Това е съвършено научен подход, защото ние няма да можем, оставайки потопени вътре в своя материал, да постигнем този материал – необходимо е да се издигнем от него на нивото на силите.

От вечерния урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - No Comments→

Въпрос: Как да достигнем до усещането на срам и да извършим съкращение на своя егоизъм?

Отговор: Срамът – това е много високо чувство, то не идва в началото на пътя. Това е срам от Твореца, Даващия, от това, че Той е даващ, а аз – получаващ.

В нашия свят ние постоянно се ограничаваме от получаване, за да не се срамуваме. Ние сме длъжни да оправдаваме своето получаване.

Да съхраним чувството за собственото си достойнство, своето Аз – за нас това е по-скъпо от живота. Съгласни сме да умрем, но да не сме унизени.

Така е заложено в природата ни. Хората са готови да отидат на смърт, за да утвърдят своя Аз, своето честолюбие.

Срам – това е, когато чувствам, че моето Аз се изменя и изчезва. Ако аз губя своето желание и напълване, аз не чувствам, че преставам да съществувам.

Човек умира и не чувства, че абсолютно изчезва от реалността. Той има само едно усещане, че губи някаква нейна част, освобождава се от миналото си.

Но когато при мен дойде чувството за срам, то зачерква моето духовно съществуване. Това е такова вътрешно усещане, като че ли от мене сега нищо няма да остане!

То е повече от живота и смъртта, толкова е дълбоко. И против него не може да се устои. Човек е готов да се самоубие, само да не изчезне точката на неговото Аз.

Защото тялото – това е просто животно, ние не се страхуваме да го загубим. Ние виждаме как хората рискуват живота си. Но Творецът си играе с нас, засяга точката на нашето Аз – последователно и методично. За нас не остава избор, принудени сме да направим някакво действие, за да съхраним личността си.

Усещането, че аз съм длъжен да се повдигна над този живот, над смъртта, ми помага да се преродя. Аз съм готов на всичко. Казват ми да отдавам – отдавам. Да загубя това, което съм днес – заповядайте, аз съм съгласен! Само да остане тази точка на Аза.

Такова усещане може да даде само светлината възвръщаща към източника. Светлината ни въздейства и пробужда тази точка, която лежи в основата ни. Това е изходната точка „еш ми аин” (създадена от нищото). Това не е материал за наслаждение, а още по-дълбоко.

Средството за постигането му е кабалистичната група и учението. В групата се стараем да построим модел на духовно единство, както в света на Безкрайността.

А за сметка на ученето в условията на единство, ние привличаме светлина, която ни повдига към това състояние. Няма никакви други средства! Само група и учене в група.

Това е ужасно чувство, но именно то ни носи спасение!

От урока по статията „Въведение в науката кабала“, 14.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→