Съобщение: Професор Михаил Крицкий: Теорията на панспермията (пренос на микро организми от едно космическо тяло на друго), не дава отговор на въпроса, как се е зародил живота във Вселената.

До Големия взрив преди 12-14 милиарда години, не е имало дори елементарни частици.

След това, в разстояние на няколко минути възникнали протоните, неутроните, електроните и материята започнала своето еволюционно развитие.

Това е възможно под въздействието на Бога – организиращ системи, а не старец с брада, както го представят в настенната храмова живопис.

Реплика: От части е вярно. Бог, Природа, Творец – единна сила, замисъл който може да бъде изследван и постигнат, висше желание и разум. Не противоречи на никакви канони, към това може да се придържа всяка философия и религия.

Разликата между всичките религии и философии от кабала – е в нейната практическа реализация: човекът е задължен да постигне тази висша сила, нейният замисъл и нейната цел още сега в този живот в нашият свят.

Това е възможно само чрез изучаването на кабала на практика – в реализацията и обединяването в групата, плътно с цялото човечество.

Filed under: Кабала, Творец - No Comments→

Зоар, глава “Ваера”, п. 126: „Отначало помислил раби Аха, че в града има зараза и затова е нужна молитва, за да върне Нуква в свойството на милосърдието. И затова казал, че трябва да се молят.

Но когато чул за масовата гибел, т.е. когато му казали, че този и онзи са починали, а този и онзи са пред смърт, тогава той видял, че това е епидемия.

А против епидемията, молитвата е безполезна, тъй като в този случай няма да помогне “подслаждането” чрез свойството на милосърдието, а е нужно именно прекадяване, за да се разкрие в него средната линия и да се включат линиите една в друга.“

“Зараза” и “епидемия” е, когато много хора са “умрели” и се намират “пред смърт” – това са усещания вътре в човек, който чувства в себе си тези многочислени свойства и вижда доколко е неизправен.

А с тази “епидемия” се бори именно мъдреца в човека, особеното свойство “раби Аха”.

Всеки от авторите на Зоар представлява сам по себе си определен източник на висшето свойство, а всички тези свойства-сили се намират в мен, както и вътре във всяка душа. Също и вътре в твоята!

Ние се намираме в холографска система, където всеки е включен във всички. Затова вътре в мен се намира и раби Аха, който се бори с епидемията, и многочислените болни: умиращите и оставащите да живеят.

Необходимо е само да си представя къде се намират те вътре в мен?! Къде са всички тези свойства? Аз искам да ги усетя! Щом като казват, че аз съм един малък свят, тогава къде е всичко това вътре в мен? Аз искам да го разкрия!

А когато разкрия тази реалност, за която разказва Зоар, ще започна да живея в нея!

Затова искам да отъждествя себе си с нея и с тези праведници, а дори и с грешниците, т.е. с всички!

Защото всичко това е моя свят, проявяващ се вътре в душата ми, която сега е съвършено скрита. Ако дори съвсем малко я разкрия, ще започна да чувствам това, за което е написано в книгата Зоар.

Ако разкрия себе си, аз ще чета и все повече ще усещам себе си, ще мога повече да обясня на себе си за самия себе си.

Но засега Зоар е съвършено непроницаем за нас. Ние очакваме, светлината да ни подейства и да започне да разкрива пред нас, а по-точно в нас, новата реалност.

От урока по книгата Зоар, 21.03.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Ако някъде по света се случва някакво зло, това означава, че засега не успяваме да внесем поправяне в света.

Ако хората все още замислят войни, разруха и терор, пренебрегват се един друг, лъжат се по между си , стремят се с всякакви средства да печелят за сметка на другите, то това значи, че ние не изправяме света.

Защото ако светлината светеше повече, всичко това не би могло да се случи. Човек би бил неспособен да постъпва така и природата на неживото, растителното и животинското нива не биха ни поднасяли такива нежелателни “изненади”.

Ние съществуваме във всеобхватната природа, но равновесието ни с нея зависи от самите нас, т.е. от нивото ‘човек’.

Затова сме длъжни да построим, между изучаващите кабала, огромен духовен съсъд (кли), като се съединим в крепка връзка, така че всички хора по света да почувстват тази мощ и да бъдат принудени да се обединят между себе си.

Така произтича това. А от къде ни идват всякакви мисли и желания? Ние не знаем как става това, но те изникват отвътре, преминават от един на друг по мрежата на връзките между нас.

Ние живеем в особено време. Баал Сулам пише, че сме длъжни да бъдем много благодарни на Твореца, че съществуваме в такова поколение, на което му е дадена възможност да разпространява науката кабала, която е дошла до нас от далечните векове.

Ние сме първото поколение, което може да я използва, за да достигне вечност, да се издигне над целия този живот, да излезе извън пределите на всякакви земни ограничения, в друго измерение – в духовния свят.

От 6-тия урок на конгреса “Зоар 2010”, Ню-Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Каква е разликата между света на Безкрайността и нашия свят?

В света на Безкрайността всичко съществува в единно затворено пространство, където всички ние сме заедно, всичко е общо, всичко принадлежи на всички и на всеки. Няма разлика между мене и другите, между принадлежащото на мен и принадлежащото на другите. Всичко съществува без всякакви граници.

А в нашия свят е обратно. Всичко е напълно разделено и човек – иска или не – през цялото време пази своите граници.

Той трябва да разруши тези граници, за да може поне малко да се сближи с другия, а след това, отново се затваря в себе си, като че ли природата го тегли обратно. И отново иска да се сближи с другите – и отново се затваря.

Затова, докато не сме достигнали Безкрайността, съществува един много важен принцип в нашата духовна работа.

На този принцип се основава работата на система за електрически трептения, състояща се от кондензатор и индукционна бобина, съединени в електрическа верига.

Ако подадем енергия на този контур, тя минава първо през кондензатора, а оттам – в бобината. После отново влиза в кондензатора и пак отново – в бобината. По този начин тя може да се върти в тях.

Този принцип важи не само за електрическите вериги. Защото това, което се осъществява в един механизъм в природата работи също в цялата природа и в различни нейни части, само че в различна форма в зависимост от типа на системите : физически, биологични, обществени /отношенията на човека с обществото/.

Затова, отношенията между мен и групата трябва да се строят на същия принцип: въодушевлението и важността на целта, които се създават в мен, аз предавам на групата, а когато аз се сривам, то получавам от групата това въодушевление, което съм вложил в нея при това умножено по мощността на групата. По този начин ние работим, въртейки се в затворена верига.

Откъс от 9-ти урок на конгреса «Зоар 2010», Ню Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Издигайки се от степен на степен, преминавайки през различни състояния, човек е длъжен да не забравя, че има само една сила – не той самият и не обкръжението, а само Висша сила, всеобща Природа, Творец, организиращ му всички тези състояния и че той се намира във връзка с Него.

Вярно е, че трябва да се принизя пред обкръжението. Вярно е, че трябва да се уча от книгите, написани от мъдрите хора – кабалисти, всеки път построявайки себе си наново.

Но чрез всички тези средства, през цялата тази обвивка, в целият този театър, аз съм свързан с единствения Режисьор, който ми устройва всичко това по правилото «отпред и отзад Ти ме обгръщаш».

Тогава аз не просто преминавам степени и състояния, изграждам отношения с групата, а през цялото време се намирам във връзка с Него – чрез всички тези средства, които Той е поставил между нас в качеството на адаптори, с които разкриваме Него.

Постепенно, изучавайки ги, аз виждам, че всички препятствия, цялото скриване между мен и Него, са предназначени да ми помогнат да изменя себе си, все повече и повече да се уподобя на Него – Режисьора, който ми организира всичко това.

Тогава аз започвам да възприемам обкръжението, атмосферата, другарите, обучението, учителя като Негови представители.

Преставам да им предавам някакава собствена значимост и съществуване, и постепенно те изчезват в очите ми, като притежаващи собствени сили, власт и влияние.

Аз все повече ги съотнасям към Твореца, и в тази степен ги оправдавам, оправдавам и Твореца, който постъпва така с мен и придобивам връзка с Него.

Тогава обичам всички, та нали те са ми помогнали да достигна сливането с Него и целият свят се нарича «свята Шхина» – едно желание, в което светлината напълва всичко. И това желание е мое.

Откъс от 8-ми урок на конгреса “Зоар 2010”, Ню Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Зоар, глава “Бехукотай”, п.5: …И както е нужно да се възбуди Висшата святост чрез действие и реч, така тези, които произхождат от нечистата страна, са длъжни да се възбудят от своя страна с действие и чрез произнасяне с уста.

И независимо от това, че Билам е бил най-големият маг в света, Балак е бил по-голям маг от него. В света на магиите Балак е бил най-велик сред мъдреците.

Какво значи това, защо трябва да пробуждам нечистата страна с действие и реч?! Нима не е по-добре да си мълча и нищо да не правя, за да не разлая тези кучета?

Но не, именно с правилните си действия и реч, пробуждайки ту страната на нечистотата, ту светостта – между тях аз се придвижвам към върха.

«Магьосничество» – това означава, да взема силата на Твореца и да я използвам с хитрост, т.е. да объркам човека, разкривайки му истинската, зла природа.

Това са сили, които се намират вътре в нас и без тях би било невъзможно да се разкрие нашият егоизъм.

Тези ангели от страна на злото, работещи над нас: Билам, Балак, Азазел, Аман и прочие, са сили на разбиването, части на нашата душа. Това не са някакви външни за нас сили – извън нас действа само Твореца.

До разбиването всички души са били свързани в една система и са се намирали в абсолютна хармония, слети в «Един, Единен и Единствен».

А когато се е случило разбиването, тези части на душата се оказали свързани помежду си егоистично, получавайки изгода от своята връзка, помагаща им да се ядат един друг.

Подобно на това, когато някой народ се обедини, за да нападне и завоюва друг народ.

Тази нечиста сила, от една страна, тази чудесна сила на единството, идва към нас от Твореца, а от друга страна ние я използваме с егоистична цел, във вреда на другите.

И ако умеем хитро да я използваме, то може за определен период от време много да успеем, макар и да ни е ясно, че накрая всичко ще рухне.

Но в началото всички злодеи и диктатори призовават народа уж към единство, взаимна помощ, социализъм. Злата сила не може да завладее човека, ако в началото не се маскира като добра…

Тя го подкупва с някаква част, която е правдива, но вътре се крие огромна лъжа. В това се състои магьосничеството.

На повърхността ни се струва, че ни се предлага нещо много хубаво, а вътре се крие лъжа, с която искат да ни излъжат и използват.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.03.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→