Творецът е чистото желание за отдаване, Той получава наслаждение, когато отдава. И Той създава творението, т.е. желанието за получаване, за да му отдава.

Съществува ли в Твореца удоволствие от това, че отдава? Да! Той отдава, за да получи наслаждение.

Той получава удоволствие дори само от това, че иска да отдава. Ние  говорим, че Той страда от това, че не искаме да получаваме Неговото наслаждение, и това е само относително самите нас.

Ние сме желание за получаване и се наслаждаваме само когато получаваме. Не е възможно да изтрием в себе си това желание, можем само да го изправим. Това означава, че то се наслаждава, когато се изпълва и се изпълва, когато изпълва другият.

Как е възможно това? Аз да мога ли да изпълвам себе си? Да! Но само за сметка на това, че аз изпълвам другият и го усещам така, както да изпълвам самият себе си. Както майка изпълваща детето си и получаваща от това наслаждение.

Но както майката обича детето си! Забележително, аз също трябва да постигна тази сила на любовта. Ако мога да обичам чуждото желание, то всичко, което то получава ще изпълни и мен.

Любовта ще съедини нашите желания в едно. И даже много повече – любовта за мен ще направи чуждото желание още по-важно, отколкото моето природно, собствено.

Затова, всичко което ми е нужно, е силата на любовта! А за да я получиш може само от Твореца, защото Той е любящият.

Любовта е Неговото природно свойство. Помоли се и Той ще я сподели с теб… и ти ще се научиш да обичаш и любовта ще те издигне над твоята ненавист.

В това се заключава даряването на Тора (кабала): да дойде висшата силата, която съединява твоето желание и желанията на другите хора и ти започваш да ги обичаш както самият себе си.

”Както самият себе си”, което означава още повече от самият себе си и като се грижиш най-напред за тях – до такава степен теб те задължава твоята любов. Както майка, която е готова да отдаде всичко заради своето дете.

На животинско ниво, самата природа ни задължава да действаме така, която се явява Творецът. Но за да се случи това на човешко ниво, ние трябва да го достигнем сами.

От урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора”,03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Написано е, че удоволствието е в достигане свойствата на Твореца. Оказва се обаче, че ние се наслаждаваме когато получаваме?

Отговор: Удоволствието е в това, че ставам подобен на Твореца. А самото действие – получаване или отдаване вече не е толкова важно.

Целта е сливане с Твореца и това е високата летва, която се стремя да достигна. Сливането се достига за сметка на това, че аз Му отдавам, а не Той на мен.

Но, за да отдаваме един на друг ние сме длъжни да получаваме един от друг! Иначе, между нас не може да има връзка.

А затова, за да има връзка между нас и взаимно получаване и отдаване, ни е необходима любов един към друг.

Любовта, това е средство. Получаването и отдаването е също средство. Всички те са средства за постигане на сливането.

А самото действие няма значение. Ако аз обичам някого и ме обича, то нима е важно дали отдаваме един на друг или получаваме? Ние просто се наслаждаваме един на друг.

Колко удоволствие създава бебето на майката, когато получава от нея! Разбира се тя му дава, но той й дава много повече.

Но какво то й дава?! През цялото време иска, плаче и цапа пелени. И при всичкото това й дава възможност за наслаждение… Това всички го разбират и не е нужно да се обяснява.

В духовното е същото, както в действия, които се случват в материалното, но целият смисъл е в намерението: за какво правя всичко това. А самото действие: давам или получавам, въобще не важно.

Още по ярък пример: човек взима нож и разкъсва корема на друг. И тук главното е с какво намерение го прави.

В интерес на ближния, действайки като лекар, или за собствени интереси – действайки като крадец и убиец. В това е цялата разлика.

Действието може да бъде оценено само според неговото намерение – поради какво е направено и с каква цел.

А вие обсъждате: получаване или отдаване… Каква е разликата?! Важно е заради какво го правя: за да създам с това наслаждение или, за да получа.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Ако ние сме отдавали на Твореца благодарение на желанието, което той е построил у нас, – може ли да има по-фалшива любов?!

Получава се, че аз Го обичам, защото Той ме е направил такъв, за да го обичам. В любовта не може желанието да не излиза от мен!

Затова не е възможно да ни е създал с готово желание за любов към Него. Това просто би било отвратително.

Любовта трябва да бъде съвършено искрена в своя корен, да възникне на съвършено пусто място, абсолютно безкористно, независимо от всичко, независимо от получаваните удоволствия.

А как мога да достигна толкова вечна, абсолютна, чиста любов, която не търси в отговор никакво възнаграждение, която да е съвършена и безкористна?! Да постигна точно такова отношение на творението към Твореца, каквото е на Твореца към творението?

Излиза, че това желание, тази потребност за отдаване, е необходимо да я построим сами и в това се заключава цялото наше развитие от тук и до света на Безкрайността – достигане на потребност от любов!

И този недостатък от любов не изчезва, защото ние сами го създаваме в себе си. Ние сами се държим за този недостатък и благодарение на него можем да отдаваме и да обичаме.

И затова този духовен съсъд никога не се препълва! Той не може да се напълни – ние само го покриваме отгоре, както е казано: „Всяко престъпление ще го покрие любовта!„.

И от това покриване – недостатъкът става още по- голям. Аз отново го покривам – той отново расте. Все едно винаги се разгаря все повече и повече.

Затова протичащият процес в нас не може да бъде различен – той излиза от крайния замисъл. Творецът иска да ни привлече към взаимната любов, такава каквато е неговата към нас, ние нямаме друг избор.

От върха, от крайната точка към нас, към началото на пътя, вече се разгръща стълбата на степените и ние сме задължени да извървим този път, както сега вървим.

От урока по статията на Баал Сулам „Даряване на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→