Ако някъде по света се случва някакво зло, това означава, че засега не успяваме да внесем поправяне в света.

Ако хората все още замислят войни, разруха и терор, пренебрегват се един друг, лъжат се по между си , стремят се с всякакви средства да печелят за сметка на другите, то това значи, че ние не изправяме света.

Защото ако светлината светеше повече, всичко това не би могло да се случи. Човек би бил неспособен да постъпва така и природата на неживото, растителното и животинското нива не биха ни поднасяли такива нежелателни “изненади”.

Ние съществуваме във всеобхватната природа, но равновесието ни с нея зависи от самите нас, т.е. от нивото ‘човек’.

Затова сме длъжни да построим, между изучаващите кабала, огромен духовен съсъд (кли), като се съединим в крепка връзка, така че всички хора по света да почувстват тази мощ и да бъдат принудени да се обединят между себе си.

Така произтича това. А от къде ни идват всякакви мисли и желания? Ние не знаем как става това, но те изникват отвътре, преминават от един на друг по мрежата на връзките между нас.

Ние живеем в особено време. Баал Сулам пише, че сме длъжни да бъдем много благодарни на Твореца, че съществуваме в такова поколение, на което му е дадена възможност да разпространява науката кабала, която е дошла до нас от далечните векове.

Ние сме първото поколение, което може да я използва, за да достигне вечност, да се издигне над целия този живот, да излезе извън пределите на всякакви земни ограничения, в друго измерение – в духовния свят.

От 6-тия урок на конгреса “Зоар 2010”, Ню-Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката | Add Comment →