Творецът изисква от нашите души обединение. Цялата неизправност е в това, че ние сме се отдалечили един от друг и се чувстваме чужди.

Поправянето е в това, да почувстваме себе си като част от едно тяло. И дори, не само като негови части, работещи заедно – това все още е недостатъчно.

Трябва аз да се включа във всеки и всеки – във всички останали – до безкрай! Като в холографска картина, където всяка част включва в себе си всички останали.

Ние, все още, не можем да си го представим чувствено, защото сме обратни на тази картина.

Смисълът на разбиването е бил именно в това, да се почувстваме напълно разделени и да не разбираме, как може да се включим един в друг, когато го няма моето Аз – как то се обединява с всички заедно и става единно цяло.

Когато се съединяват нашите точки в сърцето, илюзорната реалност на физическите тела изчезва и остават само нашите желания.

И колкото по – вярно всеки от нас се старае да си представи нашето съединение, с това той ще се приближава към истинския поглед над достоверно и единствено съществуващата реалност.

Трябва само да се приближим до нея и да я разкрием. И така, постепенно, ние ще се излекуваме от всички материални илюзии, които ни обкръжават.

Откъс от урока по Книгата “Зоар”, 30.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →