Зоар, глава “Ваера”, п.6: … На всяка степен има ГАР и ЗАТ на висшия парцуф Зеир Анпин.

И няма по-голямо постижение, освен Зеир Анпин във всяка степен, включвайки дори Зеир Анпин ГАР, който се нарича Даат.

Обаче няма никой, който би могъл да постигне ГАР във всяка степен, включвайки даже ГАР в степен Асия.

Ние възприемаме всичко вътре в Малхут. Малхут се нарича “образ на Твореца”.

Сега, аз не виждам истинската картина на действителността, а това, което влиза чрез моите пет сетива (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание) и се проектира в моя мозък.

Аз получавам впечатление от информацията, която ми предават сетивните органи, и вътре в мен, в тилната част на мозъка си, усещам реалността, която съществува сякаш пред мене.

Това същото става и с Малхут. В “Преговор към Книгата Зоар” Баал Сулам обяснява, че макар Малхут да има първите девет сфирот, тя не знае, какво е това девет сфирот.

Тя постига тези сфирот, когато ги включва в себе си – усещайки ги, като нещо, намиращо се пред нея.

Затова, в зависимост от своята способност да действа, подобно на първите девет сфирот, отдолу нагоре, когато Малхут уподобява Кетер, отблъсквайки пряката светлина обратно и изграждайки отразена светлина, тогава вътре в отразената светлина тя постига, каквото е пред нея – първите девет сфирот.

Низшият започва да действа от себе си навън, и тогава, в своята отразена светлина, вижда, какво става.

Така и ние в нашия свят. Аз виждам това, което се намира пред мен, съгласно моето его, в зависимост от това, кое е хубаво за мене и кое – лошо.

А всичко, което не засяга моето его, не може да ми донесе полза или не представлява заплаха за мен – аз не забелязвам.

Това произлиза от духовните корени: Малхут възприема първите девет сфирот само в границите на отразената светлина, която отпечатва в себе си пряката светлина.

Тази картина се явява пред Малхут, като нещо съществуващо пред нея. А освен това, за нея нищо не съществува, тя не усеща по – висшето.

Ако в Малхут има желание да се наслаждава на стадий “шореш” (0), тя няма да открие пред себе си нищо, освен стадия “шореш”.

Ако в нея има по – голямо желание да се наслади, тя ще види пред себе си много по -дълбока картина на действителността.

Всичко зависи от плътността на нашите желания (авиют) и отразената от тях светлина.

Ето защо, ние никога не говорим за това, какво наистина съществува в действителността, защото всичко зависи от това, доколко аз постигам.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 28.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →