Ние притежаваме единствено свобода на избор относно желанията към духовното, с точка в сърцето, която можем да издигнем над всичките останали желания.

Само като повдигам точката в сърцето по-високо от самото сърце, с всичките му егоистични желания, т.е. ориентирам себе си право към Твореца, което се нарича „Исра-ел” – в същият миг моето сърце започва да се преобръща, да набъбва и да се уголемява.  

Това означава, че аз усещам падение – духовното престава да бъде важно и нищо не свети пред мен, има само пустота.

Означава, че точката в сърцето вече се е оказала по-ниско от желанията на сърцето, а егоизмът се е издигнал нагоре.  

Аз отново започвам да работя, за да изпреваря тези желания и да повдигна духовното (точката) над тях (в сърцето). Но щом направя това, моето сърце отново се отегчава – и така всеки път важността им взаимно се преобръща.

От урока от „Предисловие към книга Зоар” 10.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар | Add Comment →