Издигайки се от степен на степен, преминавайки през различни състояния, човек е длъжен да не забравя, че има само една сила – не той самият и не обкръжението, а само Висша сила, всеобща Природа, Творец, организиращ му всички тези състояния и че той се намира във връзка с Него.

Вярно е, че трябва да се принизя пред обкръжението. Вярно е, че трябва да се уча от книгите, написани от мъдрите хора – кабалисти, всеки път построявайки себе си наново.

Но чрез всички тези средства, през цялата тази обвивка, в целият този театър, аз съм свързан с единствения Режисьор, който ми устройва всичко това по правилото «отпред и отзад Ти ме обгръщаш».

Тогава аз не просто преминавам степени и състояния, изграждам отношения с групата, а през цялото време се намирам във връзка с Него – чрез всички тези средства, които Той е поставил между нас в качеството на адаптори, с които разкриваме Него.

Постепенно, изучавайки ги, аз виждам, че всички препятствия, цялото скриване между мен и Него, са предназначени да ми помогнат да изменя себе си, все повече и повече да се уподобя на Него – Режисьора, който ми организира всичко това.

Тогава аз започвам да възприемам обкръжението, атмосферата, другарите, обучението, учителя като Негови представители.

Преставам да им предавам някакава собствена значимост и съществуване, и постепенно те изчезват в очите ми, като притежаващи собствени сили, власт и влияние.

Аз все повече ги съотнасям към Твореца, и в тази степен ги оправдавам, оправдавам и Твореца, който постъпва така с мен и придобивам връзка с Него.

Тогава обичам всички, та нали те са ми помогнали да достигна сливането с Него и целият свят се нарича «свята Шхина» – едно желание, в което светлината напълва всичко. И това желание е мое.

Откъс от 8-ми урок на конгреса “Зоар 2010”, Ню Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →