Зоар, глава „Бехукотай”, п.5: Балак бил мъдрец и велик маг в действията си, повече от Билам.

А всичко, което човек желае в този свят при служенето на Твореца, трябва да възбуди със своите действия отдолу.

Понеже с действията отдолу се възбуждат действията на върха.

Ние, като че ли сме зависими от желанията свише, от светлината, която трябва да ни пробуди. Но със своята работа, която възбуждаме в ниското, ние извикваме пробуждане на върха.

Макар, че по повод „пробуждането отдолу” и „пробуждането свише” е казано: „Аз съм – първи и аз съм – последен!”, т.е. всичко се извършва от Твореца, но между тези негови две действия, ние сме длъжни да се включим в процеса сами.

Разбира се, всичко започва от Твореца, но когато на човек се дава възбуждане свише (точката в сърцето), края на връвта – всичко останало за виси само от него. И ето тук ние обикновено се объркваме…

Ако човек се намира в нисшата точка на падение, той не може сам да се повдигне от нея, както е казано: „Заключеният не може сам да се освободи от затвора”.

Но ако накрая са му хвърлили спасително въже, то всичко останало вече зависи от него. И тогава от него се иска отчет – използвал ли е той своя шанс правилно или не…

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар | Add Comment →