Въпрос: Как да се обясни, че Творецът се гневи?

Ако става дума за духовни закони, които не се променят, защо Творецът се възприема в Книга Зоар като притежаващ човешки свойства, такива като гняв, завист и други?

Отговор: В Тора се говори на езика на човека, разказва се за това, какво усещаме относно Твореца.

Аз винаги давaм пример с компютъра. Как му се ядосваме, въпреки, че е само метален калъп! Какво разбира той?… Изпълнява всичко точно по заложената в него програма. Всичките му действия са верни.

А ако ти натиснеш не този клавиш или не знаеш, как работи програмата, можеш хиляди пъти да биеш  по същите тези клавиши, и той хиляди пъти ще ти дава едно и също съобщение за грешка.

Защото той не е човек, който може да измени поведението си. Компютърът не се променя, той не е жив.

Но ти се отнасяш с него като с човек: ”Защо  не ме чуваш?!” – аз се дразня, когато получавам една и съща реакция.

Ние съпоставяме с компютъра нашите свойства, нашият характер и искаме той да се променя както нас. В действителност ние сме неизправни и се променяме, а компютърът не е развален и затова  винаги се държи еднакво, винаги е  прав.

Същото е и спрямо Твореца. Говорим не за него самият, а за  „БО-РЕ – Ела и Виж”- за възприятието на човека с Твореца.

Човек разпознава Твореца, представя си Го  в своите желания (съсъди на  възприятията, келим). И затова ние приписваме на Твореца тези същите  реакции и свойства, които са характерни за нас.

Затова е написано, че Тора говори на езика на човека. За да ни обясни нашето правилно поведение, да ни помогне да се изменим и ние трябва да си представяме Твореца също променящ се, въпреки, че в Него няма промяна.

Съвършенството не се изменя, иначе не би било съвършенство.

Приписвайки на Твореца нашите свойства и това, че Го оценяваме като променящ се спрямо нас, ние виждаме себе си в две прояви: кой съм аз сам по себе си, как изглеждам от страни и как се изменям в променящият се или постоянният свят.

Тази двойнственост  на възприятието, позволяваща ни да си представим, че нещо извън нас се изменя е великият ни подарък от Твореца!

За сметка на това ние стигаме до усещането за друго измерение, разбиране на духовният свят, можем да започнем да го усещаме, свободни и независими. 

Затова, възприемането на реалността в нас, като съществуваща и променяща се извън нас, ни се явява спасение от затворения в клетка свят (от усещането за  духовна клаустрофобия).

Това е основополагаща точка, даваща на творението възможност да стане висше сътворение, да стане човек – Адам; подобен на Твореца.

От урока по книгата Зоар.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец | Add Comment →