Въпрос: Написано е, че удоволствието е в достигане свойствата на Твореца. Оказва се обаче, че ние се наслаждаваме когато получаваме?

Отговор: Удоволствието е в това, че ставам подобен на Твореца. А самото действие – получаване или отдаване вече не е толкова важно.

Целта е сливане с Твореца и това е високата летва, която се стремя да достигна. Сливането се достига за сметка на това, че аз Му отдавам, а не Той на мен.

Но, за да отдаваме един на друг ние сме длъжни да получаваме един от друг! Иначе, между нас не може да има връзка.

А затова, за да има връзка между нас и взаимно получаване и отдаване, ни е необходима любов един към друг.

Любовта, това е средство. Получаването и отдаването е също средство. Всички те са средства за постигане на сливането.

А самото действие няма значение. Ако аз обичам някого и ме обича, то нима е важно дали отдаваме един на друг или получаваме? Ние просто се наслаждаваме един на друг.

Колко удоволствие създава бебето на майката, когато получава от нея! Разбира се тя му дава, но той й дава много повече.

Но какво то й дава?! През цялото време иска, плаче и цапа пелени. И при всичкото това й дава възможност за наслаждение… Това всички го разбират и не е нужно да се обяснява.

В духовното е същото, както в действия, които се случват в материалното, но целият смисъл е в намерението: за какво правя всичко това. А самото действие: давам или получавам, въобще не важно.

Още по ярък пример: човек взима нож и разкъсва корема на друг. И тук главното е с какво намерение го прави.

В интерес на ближния, действайки като лекар, или за собствени интереси – действайки като крадец и убиец. В това е цялата разлика.

Действието може да бъде оценено само според неговото намерение – поради какво е направено и с каква цел.

А вие обсъждате: получаване или отдаване… Каква е разликата?! Важно е заради какво го правя: за да създам с това наслаждение или, за да получа.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →