Въпрос: Световния Зоар Конгрес току що приключи. На него ние видяхме повече от хиляда човека от различни раси и националности, много, от които носят исторически стереотипи. Неочаквано, в някакви си 20-30 часа всички тези разлики изчезнаха, давайки път на обединението и любовта. Какво ни липсва, за да сме в това състояние постоянно?

Отговор: На Конгреса хората почувстваха обединение, вдъхновение и важността на целта. Обаче, 20 часа са минали от събирането и сега трудно можем  да си спомним как беше там. Всичко изчезва от нашите сетива и памет. Защо не можем да продължим по този начин и винаги да сме в това състояние?

Това състояние, както всичко друго в нашия живот, не може да трае дълго.  Вдъхновението и ентусиазмът на човек достигат своя връх и тогава човека се успокоява. Невъзможно е да останеш вдъхновен завинаги. Това идва от закона за обратната връзка между Светлината и желанието: В един момент Светлината трябва да се увеличи, а в друг – желанието. Те се редуват в увеличаването и чрез това ние напредваме, сякаш ходейки на два крака покрай средната линия, която свързва две други линии – лявата и дясната.

Двете линии се свързват само с цел движение напред, и след това започват да се движат отново.  Ние първо вървим в дясната, където получаваме важността на целта, връзката и желанието да продължим и да вървим. Тогава от лявата идва „тежестта в сърцето”, така че ние имаме нещо, с което да работим и да се върнем отново в средната линия. Това е как ние напредваме.

Ето защо това състояние не продължава дълго: То би било срещу природата. Дори бих казал, че не състоянието е по-нежелано, от колкото да си в постоянна еуфория. Човек трябва да чувства, че напредва, работи и преодолява някои вътрешни съпротивления, вместо да бъде постоянно „в облаците”.

Нашата работа е да почувстваме силно, че даваме и получаваме нещо, и тогава пак даваме и пак получаваме.  Трябва да чувстваме съпротивление, действия и постижения.  Това е причината да има толкова много удоволствие в трудната работа и подготовка, която кулминира при такова страхотно събиране, където  виждаме резултатите от нашата работа и се наслаждаваме на това, което сме постигнали за два или три дни. Обаче, след това ние отново трябва да се върнем в състоянието на бреме, на преодоляване, търсения, изяснявания и поправяния, така че накрая да постигнем друг красив резултат.

Това е така, защото Твореца и творението стоят противоположно един на друг, като две противоположни свойства: желанието да получаваш и желанието да отдаваш. Равенство между тях може да се постигне само чрез взаимни действия. Напредъкът е невъзможен по друг начин. Не можем да останем в малкото състояние (Катнут)  или Хафец Хесед: ние трябва да се движим напред.

Filed under: Зоар, Кабала, Конгреси и събития | Add Comment →