В живота ми има достатъчно проблеми. Понякога дори си мисля: омръзна ми всичко, загубих всякакъв апетит.

Всичко животинско и земно трябва временно да оставя настрани и да изясня за себе си главното: какви са сега отношенията ми с обкръжението?

Презирам го, нямам нищо общо с него, нека пропада в ада… Негативно обръщение към обкръжението, което е и моето зло начало.

То се е проявило от разбиването: някога сме били обединени, а днес напротив, намираме се в пълно разединение. Това откритие е изключително важно и точно то ми е нужно.

Аз не ги отхвърлям, а събирам тези отрицателни моменти, показващи колко ненавиждам другите. Колко е страхотно, че това се разкрива!

Да, ненавиждам ги и ги презирам, писнало ми е от тях, ние сме безкрайно отдалечени и това е забележително.

И ето, вървя срещу тях, прилагам старание, уча се и разпространявам, за да напипам някаква връзка, да отскоча където е възможно.

Ако чувствам, че днес не ми е възможно дори да гледам другарите си, то вземам каквато и да е механична работа, за да съм в полза, докато постепенно не върна в общия поток..

Всеки може да изпадне в такова състояние, от което сам не може да стане. И затова той трябва да получи поддръжка от своята група и от цялото световно кли, като загубил съзнание, нуждаещ се от помощ.

А групата трябва да яю разпознаете при такива случаи, когато веднага оказва на ”пострадалия” бърза професионална помощ, подобно на лекарите, спасявайки духовен живот.

С това ние не изтриваме „ злото в човека”, а му оказваме поддръжка, за да го пробудим и доведем до средната линия, която ще го изгради. И тогава цялото зло ще стане добро.

От 5-ти урок на конгреса „Зоар 2010”, Ню Йорк, 08.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →