Всички задават един и същ въпрос: щом като Творецът може всичко, тогава защо, през целия този живот, Той ни прекарва през страдания, които могат да бъдат по-лоши дори от смъртта?

Ако Той се отнася към нас с любов, защо ни хвърля в такива ужасни състояния?

Ако няма никой друг, освен Него, тогава как е възможно Той да е направил такова нещо? Защо е трябвало да ни създаде в зла природа и да изисква да стигнем до доброто, по такъв дълъг път на страдания?

Работата е в това, че в Твореца няма недостатък, а ние трябва сами да стигнем до усещането за недостатък. А това е невъзможно без тежка работа.

И ти работиш тежко, не за да получиш изпълване, а за да усетиш недостатък! В това се състои същността на целия процес, който преминаваме.

Струва ни се, че се стараем да напълним себе си – но не е така! Ние работим само върху това да изградим, в себе си, отдаващо „кли”, т.е. желание за отдаване и толкова .

И колкото по-високо се издигам, толкова повече се увеличава, в мен, недостатъка на отдаване, т.е. потребността да отдавам.

Не е важно изпълвам ли себе си или не. Същността на действието се състои в това, че през цялото време аз увеличавам, в себе си, недостатъка на отдаване.

Когато достигна Безкрайността, това ще бъде безкраен, празен съсъд (кли), с безкрайно усещане за недостатък на отдаване. Това е най-голямото достижение на творението.

От тук става ясно, че не е възможно да се премине, иначе, през този процес. Защото в Твореца, първоначално, няма недостатък. Въобще не съществува такова понятие, че на Него нещо му липсва.

А ние трябва да стигнем до усещане за недостатък, именно, на отдаване.

Но нима, Неговото желание да наслади творенията е недостатък? Не! В Твореца, това желание изхожда от съвършенството.

Не сме способни да разберем това, защото нашето желание е следствие от недостатъка.

Затова, ние и Той, стоим един срещу друг, взаимно отдавайки един на друг, с еднакво желание, но нашите желания са коренно различни.

Неговото желание изхожда от съвършенството, защото Той, от самото начало, е съвършен, а моето желание – от недостатъка, който аз съм развил сам в себе си!

Затова този недостатък не ми е в ущърб, а се явява мое достойнство – аз съм го достигнал сам. Аз сам съм развил, в себе си, любов към Него, защото недостатъка на отдаване, т.е. желанието за отдаване – именно това е любовта.

От урока по статията на Баал Сулам „Даряване на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →