В любовта няма граници
Въпрос: Как да не угасим в себе си потребността за отдаване?
Отговор: Потребност за отдаване, изхождаща от любовта, никога не гасне. Ти никога няма да можеш да кажеш: „Стига!”.
Точно обратното, колкото повече ще отдаваш, толкова по-голяма потребност ще усещаш да отдаваш.
Иначе това няма да се нарича любов! В любовта е невъзможно да кажеш „Стига! Само дотук, а по-нататък аз не обичам”. Ако казваш, че твоята любов има граница – значи това не е любов.
Ако на теб това не ти е понятно, попитай своята жена, и тя ще ти обясни. Жената усеща това със силата на природата си.
Мъжът иска да ограничи своята любов, та нали неговия духовният корен – това е силата на анти-егоистичния екран, който казва: „Дотук, по-нататък не съм готов да вървя”.
А жената, която иска да усети неговата любов, не разбира как у нея може да има някакви граници. Така е заложено в нашата природа.
Но наслаждението никога не може да погаси желанието да обичаш – то пробужда още по-голямо желание. Нима когато ти даваш на своите деца, можеш да кажеш: „Стига, аз повече няма да ви дам!”?
Възможно е да не си способен да дадеш повече и да си ограничен от външни условия, но не можеш да решиш сам какво в отдаването на децата има граница.
Любовта отменя всички граници. Ние не разбираме какво е това истинска любов и мислим, че то е да напълним собствения си стомах.
Но любов – това е напълване на чуждото желание, стремеж да напълниш другия.
Аз усещам, че някой е чужд и между нас има дистанция. А от друга страна, в мен има потребност да го напълня.
Става дума за духовното кли и науката кабала, а не просто за целувки и прегръдки. Цялата природа действа на този принцип: недостатък и напълване, и всичко се управлява от любовта.
На този принцип всичко в природата се съединява и се протяга едно към друго или се отделя. Единствено тази сила действа, та нали Творецът – това е силата на любовта. Затова няма нищо друго, освен любов и ненавист (т.е. любов със знак минус).
Любовта към ближния – това не е красив лозунг, а закон на природата. Да напълниш желанието на другия означава да почувстваш себе се над времето, движението и пространството, всичките ограничения на нашия свят, т.е. да излезеш в духовния свят.
С това аз достигам вечен живот. А без него живея като животно, ограничен от своето материално тяло в този свят.
От урока по статия на Баал Сулам „Даровете на Тората”, 03.05.2010
Дискусия | Share Feedback | Ask a question
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Laitman.com Коментари RSS Feed