„…Срещнал го човек, бродещ из полето и го попитал: Какво търсиш? Отвърнал му: Братята свои търся аз. Кажи ми къде пасат те?”

Човек, който се е отклонил от пътя, заблудил се в това житейско поле, не е в състояние да продължи да живее така – търси съвет и такива като него – братя.

Той чувства, че трябва да намери друг път, не в земната плоскост, съществувайки като животно, а да се издигне над този живот, на нивото на човека.

Затова търси тези, които “пасат”, т.е. управляват своите животни. Той иска да се присъедини към тях, за да станат негови братя и да го научат как също да бъде “пастир”,  да се издигне над животното в себе си.

Той чувства, че се е залутал в това поле, че той самият е това животно, скитащото там магаре (хамор – магаре, от думата хомер – материя). Той иска да повдигне човека в себе си, като го освободи от властта на животното. Затова той търси също такива хора, които управляват своите животни, за да може с тяхна помощ да укрепне в този път.

Сега за него те са братя –  той желае да ги намери!

Под “поле” (желание) се има предвид мястото, на което трябва да израстат “даровете на земята” (резултатите от живота). В полето бродят “животните” – хората без висша цел – за да просъществуват тук и сега.

Но как да намеря пътя и да стана “човек”, за да се сдобия с “хляб” (духовни сили и знание) от “полето” и да дам “препитание” (висшия живот) на целия свят?

А полевите работи са „оран“, „сеитба“ и “жътва”, т.е. работата на “човека”, благодарение на която той получава своето напълване.

Казано е: “това, което е посято със сълзи, с радост ще бъде пожънато”. Т.е. това е тежка работа, която ни се дава със сълзи, но само накрая ще получим добрия резултат. Трябва да вървим против сълзите, против тази тежест, затова ни е необходима силната поддръжка на обкръжението. Именно това се нарича поле, благословено от Твореца.

Човек плаче за животното в себе си, от което  е длъжен да се освободи и да се издигне на духовно ниво. А за това му е необходима силна поддръжка, за да му позволи повече да се държи за духовното, отколкото за материалното, което го дърпа надолу. Това е благословението на Твореца – само оттам може да се получи сила за придвижване напред.

Човек, бродещ по полето  е този, който блуждае вътре в своя разум. Той не знае как точно да действа по-нататък. Той знае само, че не желае повече да продължава да живее по животинските критерии за добро и зло, защото този живот така и ще си остане животински – всичко в същото  “поле”.

Но как да се издигна от нивото “магаре” – материя – на нивото на човека? Та  аз не зная истинския път, водещ там. Аз трябва да намеря външна сила, която ще ме издърпа от там, подобно на семето, израснало от земята, нуждаещо се от хубава почва.

Аз сам не съм способен на това. Целият аз съм под властта на животното и нямам никаква възможност да се измъкна от своя животински живот. Така и ще завърша живота си, ако няма някоя външна сила, която да ме изтегли напред, нагоре, в друго измерение.

Затова аз по своя свободен избор се включвам в кабалистична група, където цари любов към другарите, разбирайки че без тях няма да мога да напредвам. Любов, това е когато всеки един чувства, че групата е по-важна от самия него, неговото “магаре”. Групата, това е неговият “човек”. И с нейна помощ той ще може да достигне до сливане с Твореца, да стане равен с Него, при условие, че отдава себе си на групата, за да получи от нея сили да се издигне над своето магаре, на нивото на човек.

Светлината строи в мен този човек, който идва при мен чрез групата. Групата се превръща в моето “тяло”, а изпълващата я светлина – светлината на живота ми. Единственият начин да достигна това, е чрез любов към другарите, когато аз ги обичам повече от самия себе си. Защото те се явяват моята душа, нейните части, а самият аз – само моето “магаре”, моят материал. И така, поддържайки се един друг, можем да помогнем на всеки да стане Човек.

Силите, които не ти позволяват да се съединиш с другарите, се наричат изгнание. Ние усещаме изгнанието при положение, че желаем да се съединим с групата, но не сме способни, защото вътре седи Фараонът и властва над народа на Израел, в мен. Но благодарение на това, че ние се стремим към любов към другарите, ще се удостоим да излезем от египетското изгнание и ще получим Тора -именно тази сила, която ще ни съедини.

Цялата история на Израелския народ в Египет и след това неговите странствания в пустинята, са разказ за етапите на изправянето на човека: от най-първата, началната духовна точка, до достигането на желанието “Исраел” (направо към Твореца) – земята на Израел.

От урока по статията на Рабаш “Любов към приятелите”, 24.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →