“За любовта към приятелите”

1. За какво ми е нужна любовта към приятелите?

Любовта към приятелите, това е връзката между душите.

“Аз” е моята душа, “приятел”, това е чуждата душа, а “любов”, това е такава връзка между нас, когато той става за мен и аз за него по-важен, отколкото всеки един сам за себе си. Аз трябва да усещам желанията му по-близки от своите – това се нарича любов към ближния, както към самия себе си.

Но това не е усещане на материалните желания от нашия свят и тяхното обслужване, а съединението на нашите желания за достигане на Твореца.

Т.е. аз строя съвършено нова духовна конструкция – общата душа Адам Ришон, която преди това никога не е съществувала и която е много по-висша от всичко материално.

2. Защо съм избрал именно тези приятели, а те – мен?

Нима аз съм избирал тези приятели? Силата свише ме е довела в тази група . Откъде започва моята свобода на избора?

Ние сами строим своя избор – всеки един, през цялото време, проверявайки за какво ни е необходимо да се съединим с приятелите.

– Виждам ли аз в тях, а те в мен точката в сърцето – желанието да се съединим и да достигнем сливане с Твореца?

– В каква връзка трябва да се намираме, за да Го разкрием между нас, съгласно закона за подобието на свойствата?

3. Длъжен ли е всеки един от приятелите открито да проявява любовта си или е достатъчно тя да бъде скрита в сърцето му?

Всеки трябва да прояви открито любовта си към групата. С това той ще увеличи любовта в сърцата на приятелите, а след това той самият ще се впечатли от тях. Ако той е притежавал само своята сила за любов към приятелите, то сега той ще получи сили от всички приятели в групата.

Винаги трябва да се помни целта на групата – сливането с Твореца.

Кабалистичната група се основава на любовта към приятелите, защото това е трамплин за достигане на любов към Твореца.

Затова сме длъжни да покажем един на друг примери за любов към ближния.

4. Трябва ли да знаем какво именно не стига на всеки приятел, за да го напълним, или е достатъчно в общи линии да обичаме приятелите?

Достатъчно е в общи линии да обичаме приятелите, за да бъдем уверени, че на приятелят ни не му стига мотивация, поддръжка в пътя, вдъхновение, усещане за важността на Твореца и групата и доколкото е възможно да му обезпечим всичко това.

От урока по статията на Рабаш “От любов към другарите”, 23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →