Недоволството – двигател на развитието

Разликата между светлината и желанието, ни заставя да се движим напред.

Когато светлината изпълва желанието, аз, желанието, се успокоявам, така, че не мога да се помръдна, защото не изпитвам никакъв недостатък.

Само, според разликата на светлината от желанието, аз започвам да се безпокоя и да се стремя към тяхното равновесие в мене.

Равновесието е важно за мене не само по количество, но и по качество. Когато светлината създала желание за наслаждение и го напълнила (1-ви стадий, бхина алеф) – творението не усещало никакви проблеми, защото светлината била първична.

Едва след това възниква различие между бхина алеф, напълнени от Твореца, и Него самия.

Появява се допълнение – светлината започва да внася в първоначалното желание нови свойства, и в творението възниква усещане за източника на напълване: „Има някой, който ме напълва! Някой над тебе, преди мене! Някой даващ, моят Създател, Творецът!“

Това внася в желанието от 1-ви стадий допълнително усещане, което принуждава да се компенсира, заставяйки ни да се развиваме.

Всичко зависи от това, какъв вид „триене“ възниква. В първия стадий, в Хохма –това е усещането на Висшия. А във втория, в Бина – това ще бъде усещането за липса на реализиране желанието за отдаване.

Тя искала да отдава, напълнила се със светлината на милосърдието (хафец – хесед), не желаейки да се движи наникъде и да не получава нищо.

Но в нея възниква недоволство: „Творецът наистина е отдаващ, а аз какво отдавам?“, – и започва движение, водещо до ново състояние.

Ето така, за сметка на несъвместимостта на свойствата на творението и Твореца, на кли и светлината, на желанието и наслаждението, се получава постоянно движение – развитие.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 29.04.2010

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed