„Аз“ – между два магнита

Въпрос: Защо желанието да се насладим трябва така силно да страда, да претърпява толкова много удари, докато се превърне в желание за отдаване?

Ако аз усещам, че отдаването е добро свойство, защо е толкова трудно да се откажа от желанието си за получаване?

Отговор: Ти усещаш ударите и тежестта, защото отъждествяваш себе си с желанието за наслаждение и не може да видиш, че то не ти принадлежи .

Тези две желания – получаващото и отдаващото – са ангели, сили на Твореца, които са ти изпратени.

Това са две линии, които идват до теб свише. Ти си длъжен да се отъждествиш със средната линия, която се състои от тях двете, но не им принадлежи, а се намира над тях.

Тогава ще започнеш да усещаш, че имаш нова реалност, съвършено отделена от тях.

Те само ти помагат, подобно на два магнита, които от разстояние въздействат, от двете страни, на един къс желязо.

Ти си свързан с тези сили, но само по такъв начин, че в резултат от въздействието им да установиш себе си в средната линия.

Но ти не отъждествяваш себе си с нито една от тях – нито с желанието за наслаждение, нито с желанието за отдаване.

Творецът е създал желанието за наслаждение като „нещо от нищо“. А желанието за отдаване, това е самият Той – „съществуващо от съществуващия“.

Ти нямаш отношение нито към едното, нито към другото, иначе не разполагаш с независимост. Твоята независимост е в това, посредством тях двете да създадеш своето собствено „Аз“.

Защо сега се чувстваме зле? За да се освободя от желанието да се насладя и да не отъждествявам себе си с него, а да се издигна над него.

Първоначално ударите идват във вид на срам и унижение, за да те отделят от желанието за получаване, понеже в него ти само страдаш.

Но след това е обратното: Ти искаш това желание още повече да расте, защото над него, както над магнит, ти строиш себе си.

От урока по книгата Зоар, 04.05.2010

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: